Джефри Арчър - Каин и Авел

При тези посещения на баща й Мелани Лерой задължително вечеряше с него. Хладна, красива и стройна, с дълги крака, които привличаха погледите на доста от гостите в хотела, тя се държеше с Авел донейде високомерно, което ни най-малко не го насърчаваше в желанията, зародили се в душата му за нея. Младата жена не му предложи да я нарича „Мелани“ вместо „госпожице Лерой“, докато не разбра, че е завършил икономика в Колумбийския университет и знае за паричните потоци повече от нея. След това поомекна и за пръв път дойде да вечеря в хотела сама с него, а също го помоли да й помогне с дипломната работа в Чикагския университет. Това му вдъхна смелост от време на време да я кани на концерти и театър. Младежът започна да изпитва и някаква собственическа ревност, когато Мелани идваше да вечеря с други мъже, макар че тя нито веднъж не се появи с един и същ кавалер.

Благодарение на железния юмрук на Авел кухнята в „Ричмънд“ се подобри дотолкова, че хора, живели в града цели трийсет години, без дори да подозират, че има такъв хотел, започнаха да идват тук всяка събота вечер и да си похапват на корем. За пръв път от двайсет години директорът обнови обзавеждането на целия хотел и облече персонала в зеленосърмени униформи по последна мода. Един от гостите на „Ричмънд“, който всяка година отсядаше за седмица в него, дори не посмя да влезе, решил, че е сбъркал хотела.

Авел осъзна, че наистина е успял, когато Ал Капоне нае отделна зала за шестнайсет души, където да чества трийсетия си рожден ден.

През това време фондовият пазар процъфтяваше и състоянието на младия поляк се увеличаваше. Преди година и половина той бе напуснал „Плаза“ с осем хиляди долара, а сега притежаваше над трийсет хиляди в дялове и акции. Беше убеден, че котировките ще продължат да се покачват, и задължително влагаше печалбата си отново в акции. Личните му нужди и досега си бяха, общо взето, скромни. Авел си бе купил два нови костюма и първия чифт кафяви обувки. И досега живееше и се хранеше в хотела и почти не харчеше. По всичко личеше, че го чака бляскаво бъдеще. Сметката на „Ричмънд“ вече трийсет години бе в „Континентал Тръст“, затова, след като се премести в Чикаго, младежът също прехвърли личните си спестявания там. Всеки ден ходеше в банката да внесе постъпленията от предния ден. Един петък сутринта се изненада доста, когато му казаха, че директорът искал да се види с него. Знаеше, че личният му влог никога не е на червено, и затова реши, че на срещата вероятно ще стане дума за хотела. Банката не можеше да се оплаче — за пръв път от трийсет години „Ричмънд“ беше на печалба. Един от чиновниците преведе Авел по лабиринта от коридори, накрая излязоха при стилна дървена врата. Тихо почукване, и младежът се озова в кабинета на директора.

— Казвам се Къртис Фентън — представи се мъжът зад писалището, после му протегна ръка и го покани да седне на тапицирания със зелена кожа фотьойл.

Беше спретнат възпълен мъж с прилични на полумесеци очила, облечен в строг костюм с жилетка, снежнобяла риза и черна вратовръзка.

— Благодаря — промълви притеснено Авел.

Покрай това посещение в съзнанието му изплуваха спомени от миналото, спомени, които той свързваше единствено със страха и несигурността какво ли ще стане оттук нататък.

— Щях да ви поканя на обяд, господин Розновски…

Авел се поуспокои. Знаеше прекрасно, че директорите на банки не си губят времето в обеди, ако имат да ти съобщават нещо неприятно.

— Но възникна нещо, което не търпи отлагане, затова, надявам се, няма да имате нищо против да обсъдим въпроса още сега. Та да си дойдем на думата. Една от най-уважаваните ни клиентки, възрастна дама на име Ейми Лерой… — Веднага щом чу името, Авел застана нащрек. — … притежава двайсет и пет на сто от акциите на хотелска верига „Ричмънд“. Многократно е предлагала пакета на брат си, господин Дейвис Лерой, той обаче не е изявявал желание да купи дела на госпожица Ейми. Разбирам го. Вече притежава седемдесет и пет на сто от търговското дружество и според мен смята, че може да не се безпокои за останалите двайсет и пет на сто, които всъщност са наследство, оставено от покойния им баща. Но госпожица Ейми Лерой би искала да продаде акциите си, понеже досега те не са й носили дивидент.

Авел не се учуди.

— Господин Лерой е дал да се разбере, че не възразява сестра му да продаде дяла си, а на нейната възраст тя предпочита да разполага с пари в брой, вместо да чака хотелите да излязат на печалба. Ето защо, господин Розновски, реших да ви запозная с положението, в случай че познавате човек, който проявява интерес към хотелиерството и би закупил акциите на моята клиентка.