Джефри Арчър - Каин и Авел

— Ако се забавите, може и да нямам нужда от заем — отбеляза полякът. — При сегашното повишаване на борсовите котировки не след дълго другите ми вложения ще струват точно четирийсет хиляди.

Наложи се Авел да чака още една седмица, докато му съобщят, че „Континентал Тръст“ е склонен да го подкрепи. Веднага продаде акциите, изтегли личните си спестявания и взе заем малко под четири хиляди долара, с които събра сумата от четирийсет хиляди.

За половин година изплати заема, като от март до август 1929 година, може би най-добрите дни, изживявани някога от борсата, купуваше и продаваше внимателно акции.

През септември отново бе понатрупал пари и дори спести за нов буик, като същевременно вече беше собственик на двайсет и пет на сто от хотелска верига „Ричмънд“. Беше доволен, че се е сдобил с такъв голям дял от империята на Дейвис Лерой. Това му вдъхваше самочувствие да преследва дъщеря му и останалите седемдесет и пет на сто.

В началото на октомври покани Мелани на концерт от Моцартови творби в изпълнение на Чикагския симфоничен оркестър. Издокара се в най-модния си костюм, който само подчертаваше, че е понапълнял, сложи си първата копринена вратовръзка, която притежаваше, и след като се видя в огледалото, се преизпълни с увереност, че вечерта ще мине успешно.

След концерта реши да не ходят в „Ричмънд“, колкото и добра да бе кухнята там, и заведе Мелани на вечеря в „Луп“. Внимаваше много да говори само за икономика и политика, две области, в които Мелани трябваше да признае, че той е по-наясно от нея. Накрая я покани да пийнат нещо в квартирата му. Младата жена я виждаше за пръв път и се учуди колко изискано е обзаведена.

Авел й наля кока-колата, за която тя помоли, пусна две кубчета лед в пенливата напитка и бе насърчен от усмивката, с която момичето го възнагради, докато той му подаваше чашата. На себе си сипа бърбън.

— Благодаря ти, Авел, за прекрасната вечер.

Той седна до нея и завъртя замислено напитката в чашата си.

— Години наред не съм слушал музика. Когато най-сетне чух Моцарт, той докосна сърцето ми както никой друг композитор.

— Понякога ти личи много, че идваш от Централна Европа. — Мелани придърпа края на копринената си рокля, върху който Авел беше седнал. — Кой би предположил, че един директор на хотел обича Моцарт!

— Един от предците ми, първият барон Розновски — поясни младежът, — се е познавал лично с маестрото и е бил близък приятел на семейството, затова винаги съм смятал, че Моцарт е част от живота ми.

Мелани се усмихна непроницаемо. Авел се наведе и я целуна току над ухото, зад което тя бе прибрала кичур руса коса. Младата жена продължи разговора, без да показва с нищо, че е забелязала целувката.

— Фредерик Сток улови до съвършенство настроението на трета част, нали?

Авел се опита да я целуне още веднъж. Този път Мелани се извърна с лице към него и му позволи да я целуне по устните. Сетне се отдръпна.

— Трябва да се прибирам в общежитието.

— Но нали едва-що си дошла! — смая се Авел.

— Да, да, така е, ала утре трябва да ставам рано. Чака ме тежък ден.

Авел я целуна още веднъж. Мелани полегна на канапето и младежът се опита да приплъзне ръка върху гърдите й. Тя пак се отдръпна и го отблъсна деликатно.

— Трябва да тръгвам, Авел — настоя тя.

— Я не се занасяй, можеш да поостанеш още — рече младежът и отново се опита да я целуне.

Този път тя го спря, като му даде твърд отпор.

— Какви ги вършиш, Авел? Това, че си ме завел на концерт и на вечеря, не ти дава право да ме мачкаш.

— Но нали излизаме от месеци! — възкликна младежът. — Мислех, че нямаш нищо против.

— Откъде реши, че излизаме от месеци! От време на време вечерям с теб в ресторанта на баща си, но това съвсем не означава, че излизаме.

— Извинявай — рече Авел. — Последното, което искам, е да си мислиш, че те мачкам. Исках само да те докосна.

— Няма да позволя на никого да ме докосва, освен ако не смятам да се омъжа за него — поясни тя.

— Но аз искам да се оженим — пророни едва чуто младежът.

Мелани избухна в смях.

— Какво толкова му е смешното — почервеня Авел.

— Не се вдетинявай, Авел, никога няма да се омъжа за теб.

— Защо? — попита младият мъж, стъписан от категоричността в гласа й.

— Не приляга на една южнячка с добро потекло да се омъжва за поляк първо поколение имигрант — отвърна Мелани, като изпъна гръб и взе да оправя роклята си.

— Но аз съм барон — възрази донейде високомерно Авел.