Джефри Арчър - Каин и Авел

— Колко би желала госпожица Лерой да получи за дела си? — попита Авел.

— Според мен ще бъде доволна да ги продаде само за шейсет и пет хиляди долара.

— Шейсет и пет хиляди долара е твърде висока цена за акции, които никога не са носили дивиденти — възрази младежът. — Пък и няма особена надежда да донесат в близко време.

— Все пак не забравяйте — напомни банкерът, — трябва да отчитаме и цената на единайсетте хотела.

— Господин Лерой пак ще има последната дума, контролният пакет от акции е у него, което превръща двайсет и петте на сто на госпожица Лерой в безполезни късчета хартия.

— Изсилвате се, господин Розновски, двайсет и пет на сто от единайсет хотела струват много повече от шейсет и пет хиляди долара.

— Не и докато контролният пакет акции е у Дейвис Лерой. Предложете на госпожица Лерой четирийсет хиляди и може би ще намеря, господин Фентън, човек, който да прояви интерес.

— И не смятате, че този човек може да повиши малко цената, така ли? — рече банкерът, като на думата „повиши“ вдигна вежди.

— Няма да я повиши и с цент, господин Фентън.

Директорът на банката допря лекичко върховете на пръстите си, доволен, че не е сбъркал в своята преценка за Авел.

— В такъв случай не ми остава друго, освен да попитам госпожица Ейми как се отнася към подобно предложение. Веднага щом получа отговор от нея, ще се свържа отново с вас.

Младежът си тръгна от кабинета на Къртис Фентън — сърцето му туптеше също тъй ускорено, както и когато бе влязъл. Побърза да се върне в хотела, за да провери отново с какви пари разполага. В акции имаше вложени трийсет и три хиляди сто и дванайсет долара, а в личната си сметка — три хиляди и осем долара. После се опита да продължи както обикновено всекидневната си работа. Но му беше трудно да се съсредоточи — отново и отново се питаше как ли госпожица Лерой ще приеме предложението и си мечтаеше какво ще направи, ако притежава двайсет и пет на сто от хотелска верига „Ричмънд“.

Дълго се колеба дали да съобщи на Дейвис Лерой за намеренията си — ами ако тексасецът решеше, че сдобие ли се с пакета акции, Авел ще се превърне в заплаха за него? Два дни обмисля внимателно нещата и накрая реши, че е най-честно да звънне на Дейвис Лерой и да го запознае с намеренията си.

— Искам да знаете, господин Лерой, защо го правя. Убеден съм, че веригата „Ричмънд“ има голямо бъдеще, и можете да бъдете сигурен, че ще работя дваж по-усърдно, ако знам, че съм вложил в нея пари от джоба си. — Младежът замълча. — Но ако решите да купите дяла от двайсет и пет на сто, ще ви разбера.

За негова изненада тексасецът не се хвана за спасителния пояс.

— Виж какво, Авел, щом си толкова сигурен в хотелската верига, карай смело напред, синко, изкупи акциите на Ейми. Ще бъда горд, ако ми станеш съдружник. Заслужил си си го. Между другото, следващата седмица ще отскоча за срещата на „Ред Къбс“. Ще се видим тогава.

Авел ликуваше.

— Благодаря, Дейвис, няма да съжалявате за решението си.

— Повече от убеден съм в това, съдружнико.

След седмица младежът се върна в банката. Този път не директорът, а той поиска среща с него. Отново седна във фотьойла със зелена кожена тапицерия и зачака да чуе какво ще му каже господин Фентън.

— С изненада установих — подхвана банкерът, макар и изобщо да не изглеждаше изненадан, — че госпожица Лерой е склонна да преотстъпи за четирийсет хиляди долара своя дял от двайсет и пет на сто в хотелската верига „Ричмънд“. — Известно време мъжът мълча, сетне вдигна очи към Авел. — След като получих съгласието й съм длъжен да попитам имате ли правомощия да разкриете кой е купувачът?

— Да — отвърна уверено Авел. — Аз.

— Ясно, господин Розновски — натърти банкерът, и този път без да показва изненада. — Разрешете да попитам откъде възнамерявате да вземете четирийсет хиляди долара.

— Ще продам акциите си, ще изтегля парите от личната си сметка и така ще събера сумата без четири хиляди долара. Щом сте убеден, че верига „Ричмънд“ струва по-скъпо, надявам се да ми отпуснете заем, възлизащ на тези четири хиляди. При всички положения те надали надвишават комисионата на банката по сделката.

Къртис Фентън премигна и се свъси. Никой възпитан човек не би изтървал такива думи в кабинета на директора. Заболя го още повече от това, че младежът е посочил точно комисионата.

— Нали ще ми дадете малко време, господин Розновски, през което да обмисля предложението ви? После ще се свържа с вас.