Джефри Арчър - Каин и Авел

Момичето седна в леглото и го загледа нацупено, а той пристегна бялата папийонка и го целуна припряно за довиждане.

— Постарай се да излезеш, откъдето влезе, инак ще ми навлечеш неприятности — предупреди я Авел. — Кога ще те видя отново?

— Няма да ме видиш повече — отсече ледено Клара.

— Защо? — изненада се младежът. — Да не съм направил нещо?

— Не, точно защото не направи нищо.

Тя скочи от леглото и започна да се облича припряно.

— Какво не съм направил — попита наскърбен Авел. — Нали искаше да се любим?

Тя се завъртя на пети и го погледна в лицето.

— Да, исках, докато не осъзнах, че с Валентино си приличате само по едно — и двамата сте мъртви. Може и да си най-страхотното нещо, което „Плаза“ е виждала в лоша година, но от мен да го знаеш, в леглото си кръгла нула. — Клара вече се беше облякла и стоеше на прага, хванала здраво дръжката на вратата, сякаш да почерпи вдъхновение за последната язвителна забележка. — Я кажи, има ли момиче, което да си убедил да преспи повече от веднъж с теб?

Потресен, Авел остана да гледа затръшналата се врата, а после цял ден си мисли за думите на младата жена. Не се сещаше с кого да обсъди нещата. Джордж само щеше да му се изсмее, а колкото до колегите му в хотела, те си въобразяваха, че младият поляк знае всичко. Реши, че ще преодолее и това препятствие, както всички останали, на които се бе натъквал в живота си — с познания и опит.

Този ден беше на работа до обяд и после отиде в книжарница „Скрибнър“ на Пето авеню. Бе открил в книгите отговорите на всички икономически и езикови въпроси, но не намери такава, която да му помогне поне малко в секса. Томчето, посветено на етикета, не му вършеше работа, а „Основи на нравствеността“ на У. Ф. Колбърт се оказа напълно безполезна.

Авел си тръгна от книжарницата, без да купи нищо, и прекара остатъка от следобеда в опушен киносалон на Бродуей, където обаче, вместо да гледа филма, си мислеше за казаното от Клара. Филмът — с Грета Гарбо, беше любовен, но героите се целунаха чак в края и помогнаха на младежа точно толкова, както и книжарница „Скрибнър“.

Когато той излезе от киното, вече се беше мръкнало и по Бродуей духаше хладен вятър. Авел за кой ли път се изненада, че вечер градът е не по-малко шумен, отколкото през деня. Тръгна към Петдесет и девета улица с надеждата, че от свежия въздух мислите му ще се избистрят. На ъгъла на Петдесет и втора улица спря да си купи вечерен вестник.

— Момиче ли си търсиш? — попита някой иззад стойката с вестниците.

Авел погледна натам. Силно гримираната жена бе на около трийсет и пет години и си бе сложила червило, последен писък на модата. Горното копче на бялата й копринена блуза беше разкопчано, непознатата бе в черна пола и черни чорапи, носеше на краката си и черни обувки.

— Само пет долара, няма да съжаляваш — подвикна тя и закърши бедра, при което цепката на полата се разтвори и се видя горният край на чорапа.

— Къде? — попита Авел.

— През една пресечка имам малко жилище.

Тя извърна глава, за да покаже на Авел в коя посока е жилището, и той за пръв път видя на светлината на уличната лампа лицето й. Непознатата бе доста привлекателна. Младежът кимна, жената го хвана за ръка и го поведе.

— Ако от полицията ни спрат — предупреди го тя, — си ми стар приятел, а аз се казвам Джойс.

На следващата пресечка излязоха при малък олющен жилищен блок. Авел беше ужасен от запуснатата стая, където жената живееше. Вътре имаше само една гола електрическа крушка, стол, леген и спалня с намачкани чаршафи, очевидно използвани многократно през деня.

— Тук ли живееш? — изуми се той.

— А, не, тук само работя.

— Защо го правиш? — поинтересува се младежът. Вече се чудеше дали да продължи с осъществяването на плана си.

— Имам две деца, сама ги отглеждам. Каква по-основателна причина? Е, желаеш ли ме, или не?

— Желая те, но не така, както си мислиш — отвърна Авел.

Жената го погледна уплашена.

— Да не си от ония откачалки, последователите на маркиз Дьо Сад?

— Опазил ме бог — възкликна младежът.

— Да не почнеш да ме гориш с цигари?

— Не, нямам такова намерение — стресна се Авел. — Искам някой да ме обучи. Искам уроци.

— Ти подиграваш ли ми се бе, човек? Какви уроци? Какво си въобразяваш, че тук ти е вечерно училище ли?

— Нещо от тоя род — потвърди младият поляк, сетне приседна на крайчеца на леглото и обясни какво му е казала предната нощ Клара. — Как мислиш, можеш ли да ми помогнеш?