Джефри Арчър - Каин и Авел

Решен да си спечели петте долара, изпрати на младото момиче огромен букет рози, после я заведе на пищна вечеря в „Джоузеф“ и накрая успя да я примами в гостната на своята къща.

— Откъде се сдоби с уиски, нали уж сме в сух режим? — попита Аби.

— А, не е чак такава философия — изперчи се Уилям.

Истината бе, че малко след като Хенри Осбърн се изнесе, той бе скрил в спалнята си бутилка от неговия бърбън, вместо да го излее в канала, както първоначално бе смятал да стори.

От уискито Уилям се задави, а на Аби й избиха сълзи.

Той седна до нея и я прегърна самоуверено през раменете. Тя не възропта.

— Според мен, Аби, си неописуемо красива — прошепна Уилям в светлокестенявите й къдрици, за да я подготви.

Тя го погледна вглъбено с огромни кафяви очи.

— О, Уилям — пророни младото момиче. — Ти си неотразим.

Не беше по силите му да устои на кукленското й лице. Аби позволи да я целуне. Това му вдъхна смелост и той приплъзна плахо ръка от кръстчето към гърдите й, където я остави досущ регулировчик, спрял напиращ поток от автомобили. Момичето поруменя от възмущение и махна дланта му — автомобилите да си продължат нататък.

— Не бива да го правиш, Уилям.

— Защо? — учуди се той и напразно се помъчи да си възвърне позициите.

— Защото не знаеш как ще свърши всичко това.

— Горе-долу, имам представа.

Още преди да й се е нахвърлил отново, Аби го изтика, стана припряно и взе да оправя роклята си.

— Трябва да се прибирам, Уилям.

— Но нали току-що дойде.

— Мама ще пита какво съм правила.

— Ще й кажеш: нищо.

— По-добре да оставим нещата така.

— Да де, но утре заминавам.

Пропусна да добави: „Връщам се в пансиона“.

— Е, можеш да ми пишеш.

За разлика от Валентино Уилям знаеше кога е загубил. Стана, оправи си вратовръзката, хвана Аби за ръката и я откара у тях.

На другия ден в пансиона Матю Лестър взе подадената му банкнота от пет долара и вдигна уж изненадано вежди.

— Само една-едничка дума, Матю, и ще те погна с бейзболната бухалка из училището.

— Не се сещам за думи, които да предадат дълбокото ми съчувствие.

— Хуквай, Матю! И здрава ти гърбина!

Уилям забеляза жената на главния възпитател през последните два учебни срока в „Сейнт Пол“. Тя беше красива, може би поотпусната в корема и бедрата, затова пък бе с огромен бюст, ходеше изпъчена и носеше лъскавата си черна коса на висок кок, вярно, тук-там посребрен, но дотолкова, че да й отива. Една събота Уилям си навехна на хокейното игрище китката и госпожа Раглан му сложи студен компрес, като застана малко по-близо, отколкото се налагаше, така че ръката на момчето да я докосва по гърдите. На него му стана приятно. После друг път Уилям вдигна температура и бе пратен за няколко дни в лечебницата, където жената на възпитателя лично му носеше храната, като присядаше на леглото, така че да докосва през тънката завивка с тяло краката на младежа, докато той се храни. На него пак му стана приятно.

Мълвеше се, че е втора жена на Раглан Сръдльото. Всички в пансиона недоумяваха как той се е сдобил и с една съпруга, камо ли пък с две. От време на време госпожа Раглан току въздишаше едва чуто и се умълчаваше, с което показваше, че и тя донякъде споделя това всеобщо недоумение от съдбата й.

Като отговорник на общежитието Уилям имаше задължението да се явява всяка вечер в десет и половина при Раглан Сръдльото, за да докладва, че осветлението е изключено и самият той отива да си легне. Един понеделник вечерта почука както обикновено на вратата на Сръдльото и изненадан, чу гласа на госпожа Раглан, която го канеше да влезе. Беше се изтегнала на канапето и бе облечена в нещо като широко копринено кимоно.

Уилям продължи да стиска хладната дръжка на вратата.

— Всички лампи са угасени, заключих и входната врата, госпожо Раглан. Лека нощ!

Тя стъпи на пода и изпод гънките на коприната се мярна бледата плът на бедрото й.

— Вечно бързаш, Уилям. Изгаряш от нетърпение животът да започне ли? — Госпожа Раглан отиде при масичката отстрани. — Защо не поостанеш, ще пийнем топло какао. И аз съм една, направила съм две чаши, съвсем ми изхвърча от главата, че господин Раглан се връща чак в събота.

Тя определено натърти на думата „събота“. Занесе на Уилям чашата, над която се виеше пара, и го погледна — да провери дали е схванал тънкия намек. Удовлетворена, му подаде чашата, като уж без да иска, го докосна по ръката.

Той взе да бърка усърдно какаото.

— Джералд замина на конференция — продължи с обясненията тя. Уилям за пръв път чуваше малкото име на Раглан Сръдльото. — Затвори вратата де. Ела да поседнем.