Джефри Арчър - Каин и Авел

— Хубаво ли беше?

— На мен — да, но виж, за Синтия се съмнявам. Беше се напила, клетата, до козирката, не знам дали изобщо ме е забелязала. Ала човек все започва отнякъде, а секретарката нямаше нищо против да помогне на синчето на шефа.

Уилям си представи свъсената застаряваща секретарка на Алан Лойд.

— Не мисля, че има вероятност да ме посвети тъкмо секретарката на председателя на управителния съвет — отбеляза той посърнал.

— А, знае ли човек! — възкликна Матю, сякаш бе врял и кипял в тези неща. — Именно онези, които се правят на вода ненапита, са най-дашни. Сега вече приемам всякакви покани, и официални, и неофициални, не че облеклото има някакво значение.

Шофьорът подкара автомобила към гаража, а двамата младежи изтичаха нагоре по стълбището пред къщата на Уилям.

— Доста неща си променил тук от последния път, когато ти гостувах — отбеляза Матю, възхитен от ратановите мебели, последен писък на модата, и пъстрите нови тапети.

Само фотьойлът с виненочервена кожена тапицерия си седеше на обичайното място.

— Реших да поосвежа малко — отвърна Уилям. — Все едно живеех в каменната епоха. Пък и не исках нищо тук да ми напомня за… Ела, сега не му е времето да обсъждаме покъщнината.

— Кога ще пристигнат гостите, поканени на увеселението?

— Не увеселение, Матю, а бал, бабите много държат да го наричаме така.

— А момичета за сваляне ще има ли?

— Една директорска секретарка не ти дава правото да се смяташ за пръв спец по половото възпитание в държавата.

— Божичко, каква люта ревност, и то от най-скъпия ми приятел — въздъхна уж покрусен Матю.

Уилям се засмя и си погледна часовника.

— Първият гост ще се появи след около два часа. Дай да не се мотаем, ами да се изкъпем и облечем. Сети ли се да си вземеш официално облекло?

— Да, но и да съм пропуснал, ще се издокарам с пижамата. Обикновено забравям или официалния костюм, или пижамата, но никога и двете. Дали да не се появя на бала по пижама, тъкмо ще наложа нова мода.

— Бабите няма да разберат шегата ти — отвърна другият младеж.

Хората от фирмата за организиране на тържества — общо двайсет и трима на брой, дойдоха в шест часа, бабите пък — в седем, пременени в черна коприна с шлейфове, влачещи се по земята. В осем без нещо Уилям и Матю отидоха при тях в гостната.

Уилям посегна да вземе изкусителната черешка върху великолепната охладена торта, но баба Каин подвикна зад него:

— Не пипай храната, Уилям, това не е за теб.

Той се извърна рязко.

— Тогава за кого е? — попита той и я млясна по бузата.

— Не ми се прави на интересен, Уилям, това, че си цял метър и осемдесет, няма да ми попречи да те шляпна.

Матю прихна.

— Нека те запозная, бабо, с най-добрия ми приятел, Матю Лестър.

Възрастната дама го огледа през пенснето от глава до пети, сетне рече одобрително:

— Драго ми е, млади момко.

— За мен е чест да ви се представя, госпожо Каин. Струва ми се, че сте познавали моя дядо.

— Дали съм познавала дядо ти ли? Кейлъб Лонгуърт Лестър? Навремето, преди петдесетина години, ми поиска ръката. Отказах му. Обясних му, че е пияница и това ще го вкара доста бързо в гроба. Оказах се права, затова и двамата недейте да пиете. Не забравяйте, алкохолът убива мозъка.

— Какво ти пиене при този сух режим! — възкликна невинно Матю.

— Опасявам се, че скоро ще го отменят — изпуфтя баба Каин. — Президентът Кулидж забравя какво възпитание е получил. На куково лято щеше да стане президент, ако онзи кретен Хардинг не умря толкова глупаво.

Уилям се засмя.

— Доста късопаметна си, бабо. По време на полицейската стачка не даваше и дума да се издума срещу него.

Госпожа Каин замълча.

Гостите започнаха да пристигат — домакинът не познаваше повечето от тях и се зарадва, когато сред първите видя Алан Лойд.

— Изглеждаш добре, момчето ми — рече банкерът и установи, че за пръв път през живота си гледа Уилям от долу нагоре.

— И ти, Алан. Много мило от твоя страна, че дойде.

— Мило ли? Забрави ли, че ме е поканил не друг, а твоите баби? Може би щях да събера смелост да откажа на едната, но и на двете…

— И ти ли, Алан? — прихна младежът. — Ще ми отделиш ли малко време? Искам да си поговорим на четири очи. — Той отведе госта в един по-тих ъгъл. — Смятам да променя инвестиционните си планове и да започна да изкупувам акции на банката на Лестър, стига да се появят на борсата. Докато навърша двайсет и една години, искам да държа пет на сто от акциите.

— Няма да е лесно — отвърна Алан. — Притежават ги все частни лица, които рядко ги обявяват за продан, но ще видя какво мога да направя. Какво си намислил, Уилям?