Джефри Арчър - Каин и Авел

Никой не им съобщи нищо повече, не им раздадоха и храна и някъде към три-четири часа следобед ги подкараха бавно с шлепове от кораба към остров Елис. Там мъжете бяха отделени от жените и бяха пратени в различни бараки. Владек целуна Зофя и я прегръща толкова дълго, че задържа опашката. Накрая ги раздели чиновникът, който стоеше наблизо.

— Хайде, хайде, тръгвайте — подкани той. — Не берете грижа, колко му е да ви оженим!

Изтикаха Владек заедно с Джордж напред и той изгуби Зофя от поглед. Пренощуваха в порутена влажна барака, но така и не мигнаха, тъй като между пренаселените нарове току щъкаха преводачи, които предлагаха припряно, но и сърдечно да помогнат на стъписаните имигранти.

На сутринта ги пратиха на медицински преглед. Първият беше най-тежък. Облеченият в синя престилка лекар накара Владек да се качва, при това два пъти, по стръмни стъпала. Наблюдаваше внимателно походката му. Владек хвърли доста усилия, само и само да не личи толкова, че е куц, и накрая лекарят остана доволен. Нареди му да си свали шапката и колосаната яка и прегледа старателно лицето, очите, косата, ръцете и врата му. Човекът точно след Владек беше със заешка устна — лекарят веднага го спря, драсна с тебешира върху рамото му кръстче и го прати в другия край на бараката.

След медицинския преглед Владек се нареди с Джордж на поредната дълга опашка пред бараката на следващата комисия, където всеки стоеше не повече от пет минути. Три часа по-късно, когато Джордж най-сетне влезе в бараката, Владек се притесни какво ли ще го питат.

Щом излезе, приятелят му го дари с усмивка и подвикна:

— Няма страшно, ще те одобрят.

Владек влезе в бараката и усети, че дланите му са покрити с капчици пот.

Чиновникът го вкара в тясно, спартански обзаведено помещение. На масата седяха двама служители, които попълваха трескаво нещо като формуляри.

— Знаете ли английски? — попита първият.

— Да, господине, доста добре — отвърна Владек и съжали, че по време на пътуването не е говорил по-често на английски.

— Как се казвате?

— Владек Кожекевич.

Мъжете му подадоха дебела черна книга.

— Знаете ли какво е това?

— Да, уважаеми господине, Библията.

— Вярвате ли в Бога?

— Да, вярвам, господине.

— Сложете ръка върху Библията и се закълнете, че ще отговаряте честно на въпросите.

Момчето взе в лявата си ръка Библията, сложи отгоре дясната и изрече:

— Заклевам се да казвам само истината.

— Какъв сте по народност?

— Поляк.

— Кой ви плати пътя до тук?

— Платих си сам с парите, които изкарах в полското консулство в Истанбул.

Единият от чиновниците се взря в документите на Владек, кимна и попита:

— Имате ли къде да живеете?

— Да, уважаеми господине. Ще живея при господин Питър Новак. Чичо е на моя приятел. Живее в Ню Йорк.

— Добре. А имате ли работа?

— Да, уважаеми господине. Ще работя в хлебарницата на господин Новак.

— Били ли сте някога задържан под стража?

В съзнанието на момчето изникна Русия. Владек реши да не споменава за това. А също и за Турция.

— Не, господине, никога.

— Анархист ли сте?

— Не, господине. Мразя комунистите, те убиха сестра ми.

— Смятате ли да спазвате законите на Съединените американски щати?

— Да, господине.

— Имате ли пари?

— Да, господине.

— Може ли да ги видя?

— Да, господине.

Владек сложи на масата пачка банкноти и няколко монети.

— Благодаря — рече служителят, — можете да си ги приберете в джоба.

Вторият чиновник го погледна.

— Колко е двайсет и едно плюс двайсет и четири?

— Четирийсет и пет — отвърна без колебание момчето.

— Колко крака има кравата?

Владек не повярва на ушите си.

— Четири, господине — отговори той и се запита дали това не е някаква уловка.

— А конят?

— Четири, господине — рече Владек. Още не можеше да повярва, че му задават такива въпроси.

— Ако сте в малка лодка в открито море и се налага тя да стане по-лека, кое ще хвърлите във водата, хляба или парите?

— Парите, господине — каза момчето.

— Браво. — Чиновникът взе картонче, на което пишеше „Одобрен“, и го връчи на Владек. — След като смените парите, покажете картончето на служителя в имиграционната служба. Кажете му двете си имена и той ще ви даде регистрационен формуляр. После ще получите и удостоверение, че сте допуснат в страната. Ако в продължение на пет години не извършите престъпление и издържите лесен изпит по четене и писане, ще ви се разреши да поискате американско гражданство. Успех, Владек.