Джефри Арчър - Каин и Авел

— Искам Ан, не теб. Защо не си в пансиона? Теб не те искам — изпелтечи той дрезгаво и се опита да изтика Уилям. — Къде е Ан?

— Майка ми е мъртва — изрече глухо Уилям.

Хенри Осбърн го изгледа тъпо. Чашата на търпението преля.

— Къде беше, точно когато мама имаше нужда от съпруг до себе си? — извика Уилям.

Осбърн продължаваше да стои и да се олюлява.

— Ами детето?

— Момиченце. Мъртвородено.

Мъжът се свлече на стола и по лицето му се застичаха пиянски сълзи.

— Загубила е моето дете, така ли?

На Уилям съвсем му кипна.

— Твоето дете ли? Можеш ли поне веднъж да не мислиш само за себе си? — изкрещя той. — Знаел си, че доктор Маккензи й е препоръчал да не забременява отново.

— И от това ли разбираш? Голям всезнайко си, така да знаеш! Ако не си беше пъхал гагата дето не ти е работа, щях да се погрижа за жена си, без да ми се пречкаш из краката.

— За жена си и както личи, за парите й.

— Парите, парите! Ах, ти, стиснато копеле, обзалагам се, че най-много те боли, задето си загуби парите.

— Стани! — процеди през зъби Уилям.

Хенри Осбърн се подпря и се надигна, като счупи бутилката в ръба на стола. По килима плисна уиски. Хенри залитна и се нахвърли със счупеното шише на заварения си син. Уилям дори не помръдна. Матю се втурна помежду им и с лекота изтръгна бутилката от ръката на пияния мъж.

Уилям изтика приятеля си и пристъпи напред, от лицето на Хенри Осбърн го деляха сантиметри.

— А сега ме слушай, и то внимателно. До час да си се изнесъл от къщата. Чуя ли някога през живота си отново за теб, ще възбудя разследване, за да се разбере какво е станало с половината милион на майка ми, вложен във фирмата ти, ще разпитам и какви си ги вършил в Чикаго. Но ако изчезнеш от живота ми и никога повече не чуя за теб, ще смятам, че сме си разчистили сметките и въпросът е приключен. А сега, пръждосвай се, докато не съм те убил!

Двете момчета го изчакаха да си тръгне, вбесен и разплакан.

На другата сутрин Уилям посети банката. Веднага го отведоха в кабинета на председателя на управителния съвет. Алан Лойд прибираше някакви книжа в куфарчето си. Вдигна очи и без да казва и дума, подаде на Уилям лист хартия: кратичко писмо до всички членове на управителния съвет на банката, с което той си подаваше оставката.

— Бихте ли повикали секретарката? — попита тихо момчето.

— Щом искаш.

Банкерът натисна бутона отстрани на писалището и в кабинета влезе строго облечена жена на средна възраст.

— Добро утро, господин Каин — поздрави тя, щом видя Уилям. — Моите съболезнования за майка ви.

— Благодаря — отвърна момчето. — Някой виждал ли е това писмо?

— Не, уважаеми господине — увери го секретарката. — Тъкмо се канех да го препиша на машината в дванайсет екземпляра, които господин Лойд да подпише.

— Не е нужно да го преписвате. Забравете, че е имало и чернова. Не споменавайте на никого за нея, чухте ли?

Жената се взря в сините очи на шестнайсетгодишното момче. Беше одрало кожата на баща си.

— Да, господин Каин.

Излезе и затвори тихо вратата след себе си. Алан Лойд вдигна глава.

— Точно сега, Алан, „Каин и Кабът“ няма нужда от нов председател на управителния съвет. Не сте направили нищо, което не би сторил и баща ми при така стеклите се обстоятелства.

— Де да беше толкова просто — простена банкерът.

— Точно така, просто е — отвърна Уилям. — Ще го обсъдим пак, когато навърша двайсет и една години, и нито ден преди това. Дотогава ще ви бъда признателен, ако управлявате моята банка все така дипломатично и благоразумно. Не искам случилото се да се обсъжда извън този кабинет. Унищожете всички сведения, които имате за Хенри Осбърн, въпросът е приключен. — Уилям скъса оставката, хвърли късчетата хартия в камината и прегърна Алан през раменете. — Сега вече си нямам никого, само вие ми останахте. За бога, не ме изоставяйте.

Откараха Уилям на Бийкън Хил. Икономът го уведоми, че госпожа Каин и госпожа Кабът го чакат във всекидневната. Щом момчето влезе, двете жени се изправиха. За пръв път Уилям си даде сметка, че вече е глава на семейство Каин.

Два дни по-късно Ан бе погребана без много шум в двора на Старата северна църква на Бийкън Хил. Бяха поканени единствено роднините и близките приятели, които веднага забелязаха, че Хенри Осбърн не е дошъл. Преди да се разотидат, всички изказаха съболезнованията си на Уилям. Бабите стояха досущ стражи една крачка зад него, наблюдаваха какво става и очевидно одобряваха спокойствието и достойнството, с които внукът им се държи. След като хората си тръгнаха, Уилям изпрати Алан Лойд до колата му.