Джефри Арчър - Каин и Авел

— Струва ми се, че мама ражда. Ще я докарам незабавно в болницата. До няколко минути сме при вас.

Тонът на доктор Маккензи се промени.

— Добре, Уилям, не се притеснявай. Ще ви чакам. Веднъж да дойдете, всичко ще бъде наред.

— Благодаря ви, драги господине. — Уилям се подвоуми. — Мама получи нещо като пристъп. Нормално ли е?

При тези думи на момчето лекарят се смрази и замълча.

— Не съвсем. Но щом роди, майка ти отново ще се почувства добре. Докарай я възможно най-бързо.

Уилям затвори, изхвърча от къщата и скочи в ролс-ройса.

Подкара автомобила само на първа, без да спира, докато не стигнаха до болницата. Двете момчета пренесоха Ан върху количката, а една медицинска сестра ги отведе в родилното отделение. Доктор Маккензи ги чакаше пред операционната. Каза на момчетата да останат отвън.

Двамата седнаха мълком на тясната пейка и зачакаха. Откъм родилното отделение долитаха смразяващи стонове и викове, каквито не бяха чували никога дотогава, сетне наставаше още по-страшна тишина. За пръв път през живота си Уилям се чувстваше напълно безпомощен. Двамата с Матю седяха близо час, без да си кажат и дума. Накрая доктор Маккензи се появи — беше капнал от умора. Момчетата станаха от пейката, а лекарят се извърна към Матю Лестър.

— Уилям? — попита той.

— Не, господине, аз съм Матю Лестър, ето го Уилям.

Лекарят отпусна длан върху рамото му.

— Съжалявам, Уилям, но майка ти почина преди няколко минути… Детето, момиченце, е мъртвородено. — Краката на момчето се подкосиха и то отново седна на пейката. — Направихме всичко по силите си, за да ги спасим, но нямаше никаква надежда. — Лекарят поклати уморено глава. — Не пожела да ме послуша, настоя да роди. Ако ме беше послушала, това нямаше да се случи никога.

Уилям продължаваше да седи като вцепенен. Думите на лекаря го шибаха неумолимо като камшик.

— Ама как така е умряла? — пророни той. — Как сте допуснали да умре?

Лекарят седна на пейката между двете момчета.

— Не пожела да ме послуша — повтори той бавно. — След като пометна, многократно съм я предупреждавал, че не бива да зачева отново. Майка ти обаче се омъжи повторно и заедно с втория ти баща не погледнаха сериозно на предупрежденията ми. При последната бременност вдигна високо кръвно налягане. Сега, като забременя, пак имаше кръвно, но то така и не се качи до опасните равнища. Днес обаче, когато я докарахте, неизвестно защо бе скочило неимоверно. Затова и майка ти получи гърчове. Има пациенти, които преодоляват не един и два такива пристъпа. Понякога обаче просто престават да дишат…

Уилям потрепери, въздъхна тежко и се хвана за главата. Матю Лестър поведе внимателно приятеля си по коридора. Лекарят тръгна след тях. При изхода погледна Уилям.

— Кръвното й налягане се е покачило внезапно. Това е твърде необичайно. А и майка ти не искаше да се бори, сякаш се бе примирила. Странна работа. Напоследък да я е притеснявало нещо?

Уилям вдигна разплакано лице.

— Не нещо, а някой — произнесе той с омраза.

Когато двете момчета се върнаха в Червената къща, Алан Лойд седеше в ъгъла на всекидневната. Щом влязоха, стана от стола.

— Уилям — каза той веднага. — Аз съм виновен за отпускането на заема.

Уилям го погледна неразбиращо. Напред излезе Матю Лестър.

— Според мен, уважаеми господине, това вече няма никакво значение — каза той тихо. — Току-що майката на Уилям издъхна при раждане.

Алан Лойд пребледня като платно, хвана се за полицата на камината, за да не падне, и се извърна. За пръв път двете момчета виждаха толкова достолепен господин да плаче.

— Аз съм виновен — повтаряше банкерът. — Никога няма да си простя. Не й казах всичко, което знам. Обичах я много, не исках да я огорчавам.

Толкова бе сломен, че това помогна на Уилям да се поуспокои.

— Нямате никаква вина, Алан — отсече той. — Знам, направихте всичко по силите си, а сега аз се нуждая от помощта ви.

Алан Лойд се окопити.

— Осбърн уведомен ли е за смъртта на майка ти?

— Нито знам, нито ме вълнува.

— Търся го от сутринта заради инвестицията. Малко след десет е излязъл от кантората и оттогава — ни вест, ни кост от него.

— Рано или късно ще се появи — рече свъсен Уилям.

След като Алан Лойд си тръгна, Уилям и Матю седяха почти цяла нощ във всекидневната и ту се унасяха, ту пак се будеха. Призори Уилям преброи, че старовремският часовник е ударил четири пъти, и по едно време му се стори, че чува откъм улицата някакъв шум. Матю гледаше през прозореца към алеята отпред. Другото момче отиде бързо при него. Двамата видяха как Хенри Осбърн върви, олюлявайки се, по Луисбърг скуеър, хванал преполовена бутилка в ръка. Доста дълго търси ключа във връзката и накрая се появи на прага и премигна замаяно срещу момчетата.