Джефри Арчър - Каин и Авел

Пачето перо на Томас Коен препускаше шеметно по листа хартия пред него, като пръскаше сини капки върху вече зацапаното с мастило писалище.

Уилям остави пред адвоката сто долара. Той бе стъписан, но взе банкнотите и ги преброи.

— Харчете ги предпазливо, господин Коен. Щом завърша Харвардския университет, ще имам нужда от добър адвокат.

— Значи вече сте приет в университета, господин Каин! Честито! Надявам се и моят син да учи там.

— Не, още не съм приет, но и това ще стане подир две години. След седмица ще се върна в Бостън, за да се видя с вас, господин Коен. Ако чуя от някой друг, освен от вас нещичко по въпроса, можете да смятате, че познанството ни е приключило. Приятен ден, драги ми господине.

Томас Коен понечи да му пожелае същото, но още преди да е изрекъл думите, Уилям вече бе затворил вратата след себе си.

След седем дни Уилям се върна в адвокатска кантора „Коен, Коен и Яблонс“.

— А, господин Каин! — възкликна Томас Коен. — Радвам се да ви видя отново. Едно кафенце?

— Не, благодаря.

— Тогава да пратя да ви донесат кока-кола?

Лицето на момчето остана безизразно.

— Да не се отклоняваме, да не се отклоняваме — рече донякъде смутен адвокатът. — Поразпитахме тук-там, господин Каин, с помощта на една много уважавана частна детективска агенция — тя ни съдейства да открием отговорите на въпросите, които ми зададохте и които не бяха чисто академични. Със спокойна съвест мога да кажа, че разполагаме с всички отговори. Поинтересувахте се дали детето на господин Осбърн, ако вашата майка му роди такова, може да има претенции върху имуществото на семейство Каин и по-точно върху попечителския фонд, завещан ви от вашия баща. С една дума, не може, ала госпожа Осбърн е в правото си да завещае на когото реши половината милион, оставен й от вашия баща. — Адвокатът вдигна очи. — Но сигурно ще ви бъде интересно, господин Каин, да узнаете, че през последната година и половина вашата майка е изтеглила до последния цент петстотинте хиляди долара от личната си сметка в банка „Каин и Кабът“. Ние обаче не успяхме да установим какво е направила с парите. Не е изключено да е решила да ги внесе в друга банка.

Уилям изглеждаше стъписан — първият признак, че е загубил самообладанието, възхитило адвоката.

— Няма причини да го прави — отсече момчето. — Парите със сигурност са отишли у един човек.

Томас Коен продължи да мълчи. Очакваше да чуе още нещичко, ала Уилям се окопити и не каза нищо повече, затова адвокатът продължи:

— Отговорът на втория ви въпрос е, че нямате никакви лични или правни задължения към господин Хенри Осбърн. Според завещанието на баща ви, докато навършите двайсет и една години, вашата майка е попечителка на фонда заедно с господин Алан Лойд и с госпожа Мили Престън, кръстниците ви, които още са живи.

Томас Коен отново вдигна очи. Лицето на Уилям и този път беше безизразно. Адвокатът вече бе усетил, че това означава да продължава нататък.

— И трето, господин Каин, не можете да изгоните господин Осбърн от Бийкън Хил, докато той е женен за майка ви и живее с нея. След смъртта й имотът преминава по право във ваше владение. Ако той още е жив, можете да го помолите да напусне. Според мен отговорих на всичките ви въпроси, господин Каин.

— Благодаря ви, господин Коен — отвърна Уилям. — Признателен съм ви, че свършихте такава чудесна работа и не разгласихте посещението ми. А сега, може би ще ми кажете какви са хонорарите при вас.

— Стоте долара не покриват всички разходи, господин Каин, ние обаче сме убедени, че ви чака славно бъдеще и…

— Не искам, господин Коен, да съм длъжник на никого. Отнасяйте се към мен като към човек, с когото може и да не работите никога занапред. И така, колко ви дължа?

Адвокатът се замисли.

— При тези обстоятелства щяхме да ви вземем, господин Каин, двеста и трийсет долара.

Уилям извади от вътрешния си джоб шест банкноти от по двайсет долара и ги подаде на Коен. Този път той не ги брои.

— Благодарен съм ви за помощта, господин Коен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Приятен ден, господине.

— И на вас, господин Каин. Разрешете да отбележа, че никога не съм имал честта да се срещна с именития ви баща, ала сега, след като работих с вас, искрено съжалявам, че не съм го познавал.

Уилям се усмихна и видимо омекна.

— Благодаря ви, господине.

Цялото време на Ан бе погълнато от подготовката за бебето — тя бързо се уморяваше и почиваше дълго. Попиташе ли Хенри как върви фирмата, той винаги й даваше някакъв правдоподобен отговор колкото да я увери, че всичко е наред, без обаче да се впуска в подробности.