Джефри Арчър - Каин и Авел

— Искам да се посъветвам с вас, Ан.

Тя знаеше прекрасно какъв дипломат е Алан Лойд. Не я беше поканил на обяд, за да се съветва с нея. Обратното, беше я повикал, та той да я посъветва тактично.

— Имате ли представа как вървят нещата във фирмата за недвижими имоти на Хенри?

— Не, нямам — призна Ан. — Не му се бъркам в работите. Както сигурно помните, не го правех и с Ричард. Защо? Да няма някакви неприятности?

— Не, не, поне ние в банката не знаем. Тъкмо обратното, научихме, че Хенри участва в търга на кметството за голям проект — изграждането на нова болница. Питам само, защото съпругът ви поиска от банката заем от половин милион долара.

Ан беше стъписана.

— Виждам, изненадана сте — рече банкерът. — От банковото ви извлечение знаем, че разполагате с малко под двайсет хиляди долара в сметката от наследството и че сте на червено със седемнайсет хиляди долара в личната си сметка.

Ужасена, Ан остави приборите. Чак сега разбра колко е задлъжняла.

Алан забеляза смущението й.

— Не съм ви поканил на обяд заради това, Ан — побърза да добави той. — Ние в банката на драго сърце ще ви финансираме до края на дните ви. От лихвите от попечителския фонд Уилям печели над един милион годишно, не се притеснявайте, че сте излезли малко на червено, нито че Хенри иска заем от половин милион. Стига, разбира се, вие като законна настойница на Уилям да подкрепите съпруга си.

— Не знаех, че мога да се разпореждам с парите на сина си в попечителския фонд — каза младата жена.

— Нямате право да пипате основната сума, която Уилям е наследил, но по закон, докато той навърши двайсет и една години, лихвите от фонда могат да се влагат във всяко начинание, стига то да е изгодно за Уилям и стига да разрешите вие като настойница на сина си и ние с Мили Престън като негови кръстници. Като председател на попечителския фонд съм готов да отпусна този половин милион, но искам да имам одобрението ви. Мили вече ми съобщи, че на драго сърце ще подпише, така че при вашите два гласа моят е без значение.

— Значи Мили Престън вече е дала одобрението си, така ли, Алан?

— Да. Не ви ли е споменавала?

Ан не отвърна веднага.

— А вашето мнение какво е? — попита тя накрая.

— Не съм виждал отчетите на Хенри, тъй като той е регистрирал фирмата само преди година и половина и сметката му е в друга банка, затова нямам представа дали приходите за тази година превишават разходите и каква възвръщаемост е предвидена за 1923 година.

— Нали знаете, че през последната година и половина съм дала на Хенри половин милион от парите си? — поинтересува се Ан.

— Главният касиер ме уведомява за всяка голяма сума, теглена от която и да е сметка. Нямам представа за какво са отишли парите, а и не ми е работа да питам, Ан. Ричард ви ги е завещал и вие сте в правото си да ги харчите както намерите за добре. Вижте, по-различно е с лихвите от семейния фонд. Ако бяхте решили да теглите от него половин милион, който да вложите във фирмата на Хенри, банката щеше да е длъжна да прегледа книжата на съпруга ви, тъй като сумата щеше да се разглежда като поредното вложение от портфейла на Уилям. В завещанието си Ричард не е разрешил на попечителите да отпускат заеми, дал им е правото само да инвестират суми от името на сина му. Вече го обясних на Хенри и ако все пак решим да направим подобна инвестиция, попечителите трябва да пресметнат какъв процент от стойността на фирмата на съпруга ви покрива петстотинте хиляди долара. Уилям, разбира се, е в течение какво правим с приходите от неговото наследство — нямаше причини да не се съобразим с молбата му всяко тримесечие да му предоставяме банково извлечение от инвестиционната програма, каквото предоставяме и на попечителите. Не се и съмнявам, че и той ще има мнение по въпроса, след като получи извлечението за следващото тримесечие. Сигурно ще ви е забавно да узнаете, че откакто навърши шестнайсет години, синът ви ми праща становището си за всяко вложение, което правим. В началото ги преглеждах мимоходом, като добронамерен попечител. Напоследък обаче се запознавам най-подробно с мнението му, което буди само уважение. Когато Уилям заеме полагащото му се място в управителния съвет на „Каин и Кабът“, нашата банка може да се окаже твърде тясна за него.

— Никога досега не са ми искали съвет за фонда на Уилям — отбеляза посърнала Ан.

— Вие четете извлеченията, които банката ви праща всяко тримесечие на първо число, и като попечителка винаги сте имали възможността да оспорите едно или друго вложение, направено от името на сина ви.