Джефри Арчър - Каин и Авел

Сетне една заран неподписаните писма започнаха да пристигат отново. Този път те съдържаха повече подробности, имената на жените, с които Хенри излиза, и местата, където се среща с тях. Ан ги гореше още преди да е запомнила имената и местата. Не искаше да повярва, че мъжът й изневерява точно когато тя износва детето му. Някой им завиждаше и лъжеше, за да натопи Хенри.

Писмата продължаваха да се получават, понякога съдържаха нови имена. Ан все така ги унищожаваше, но мисълта за тях я глождеше все повече. Искаше й се да обсъди с някого нещата, но не се сещаше за човек, на когото да се довери. Бабите щяха да се възмутят от дън душа, още повече че недолюбваха Хенри. Алан Лойд от банката надали щеше да разбере Ан, все пак беше стар ерген, а колкото до Уилям, той бе съвсем малък. Ан не знаеше към кого да се обърне. Веднъж присъства на една от сказките на Зигмунд Фройд и й мина през ума да отиде на психоаналитик, но не подобаваше на представителка на рода Лоуел да обсъжда семейните си неприятности с човек, когото изобщо не познава.

Накрая нещата приеха неочакван обрат, за който дори Ан не бе подготвена. Един понеделник сутринта тя получи три писма, както винаги от Уилям, който по свой обичай бе адресирал плика до госпожа Ричард Каин и който я питаше дали и тази година може да прекара лятната ваканция заедно с приятеля си Матю Лестър в Ню Йорк. Поредното неподписано писмо, в което се твърдеше, че Хенри въртял любов с… с Мили Престън, и трето от Алан Лойд, председателя на управителния съвет на банката, който я молеше да му се обадела по телефона, за да си уговорели среща.

Ан се отпусна тежко на стола и едвам си поемаше дъх, толкова зле се почувства, след което се насили да прочете още веднъж трите писма. Писмото на сина й я жегна със своята студенина. На Ан й беше неприятно, че той предпочита да прекарва ваканциите с Матю Лестър. Откакто се бе омъжила за Хенри, те двамата с Уилям се отчуждаваха все повече. Нямаше как да си затвори очите и за неподписаното писмо, в което се твърдеше, че Хенри върти любов с най-добрата й приятелка. Помнеше, че именно Мили я бе запознала с Хенри и че бе кръстница на Уилям. Третото писмо — от Алан Лойд, я стресна най-много. Той й беше писал един-единствен път — да изкаже съболезнованията си след смъртта на Ричард. Ан се притесняваше, че това второ писмо вещае само лоши новини.

Тя се обади в банката. Телефонистката я свърза начаса.

— Искали сте да ме видите, Алан.

— Да, скъпа, ще ми се да си поговорим. Кога ви е удобно?

— Някакви лоши новини ли има? — въздъхна Ан.

— Не бих казал, не искам да го обсъждаме по телефона, но няма място за притеснение. Случайно да сте свободна днес на обяд?

— Да, свободна съм, Алан.

— Хайде тогава да се срещнем в един часа в „Риц“. Изгарям от нетърпение да ви видя, Ан.

Един часът — само след три часа! Мислите й се пренесоха от Алан към Уилям, от Уилям към Хенри, но накрая спряха на Мили Престън. Нима беше истина? Ан реши да полежи повечко в топлата вана и да облече нова рокля. Не й помогна особено. Беше издута като плондер. Глезените и прасците й толкова тънки и красиви, сега бяха отекли и бяха целите на морави петна. Младата жена се уплаши на какво ли ще прилича, когато стане време да ражда. Въздъхна тежко, вторачена в отражението си в огледалото, и се постара да изглежда възможно най-добре.

— Неотразима сте, Ан. Ако не бях стар ерген, на когото не приляга да флиртува, щях да ви ухажвам най-усърдно — рече среброкосият банкер, сетне я целуна по двете бузи, сякаш бе френски генерал.

Заведе я на своята маса. По негласна уговорка масата в ъгъла винаги се пазеше за председателя на управителния съвет на „Каин и Кабът“, в случай че той реши да обядва тук, а не в банката. Навремето Ричард бе идвал в „Риц“, сега пък често наминаваше неговият приемник Алан Лойд.

Ан сядаше за пръв път с някого на масата. Келнерите започнаха да се въртят около тях, но знаеха кога точно да се появят и кога да изчезнат, за да не прекъсват поверителния разговор.

— Кога чакате детето, Ан?

— О, след още цели три месеца.

— Надявам се, няма усложнения. Ако не ме лъже паметта…

— Лекарят ме преглежда веднъж седмично — призна младата жена — и все се притеснява за кръвното ми налягане, аз обаче не виждам причини за тревога.

— Радвам се, скъпа — възкликна Алан и досущ добродушен вуйчо я докосна по дланта. — Виждате ми се уморена, дано не се претоварвате.

Банкерът вдигна леко ръка. До него изникна сервитьор и двамата с младата жена дадоха поръчката.