Джефри Арчър - Каин и Авел

Колкото до Уилям, той беше в див възторг и начаса отсъди, че автомобилът е закупен, за да замени вече отеснялата немеханизирана бебешка количка. Освен това шофьорът — с очила и фуражка, му беше по-симпатичен от бавачката.

Баба Каин и баба Кабът се кълняха, че за нищо на света нямало да се качат на такава страхотия, и си удържаха на думата, трябва да отбележим обаче, че баба Каин все пак отиде години по-късно на погребението си именно с автомобил, въпреки че никой не я уведоми за това.

През следващите две години банката крепнеше и растеше, точно както и Уилям. Американците отново инвестираха, в „Каин и Кабът“ влизаха големи парични постъпления, които отиваха например за разширението на кожарска фабрика „Лоуел“ в града със същото име в щат Масачузетс. Ричард наблюдаваше със задоволство, но без изненада как растат и банката, и синът му.

Когато Уилям навърши пет години, той го изтръгна от ръцете на жените, като нае срещу четиристотин и петдесет долара годишно частен учител, някой си господин Мънроу, когото одобри лично от списъка с осем кандидати, предварително подбрани от неговия секретар. Господин Мънроу беше натоварен да подготви Уилям за училище „Сейнт Пол“, където той щеше да отиде, след като навърши дванайсет години. Момчето веднага хареса господин Мънроу, който, макар и на двайсет и три години, му се струваше много мъдър, едва ли не грохнал старец. Беше завършил с отличие английска филология в Единбургския университет.

Уилям се научи бързо, с лекота да чете и да пише, ала бе запален най-много по цифрите. Оплакваше се единствено, че от осемте часа, които имаше всеки ден без събота и неделя, само един е по смятане. Начаса изтъкна пред баща си, че една осма от работния ден е малко вложение на време за човек, от когото се очаква един ден да поеме управлението на банка.

За да компенсира недалновидността на своя учител, Уилям додяваше на роднините, до които имаше достъп, и ги караше да смятат наум. Баба Кабът, която така и не бе убедена, че ако разделиш на четири цяло число и умножиш полученото на една четвърт, ще стигнеш до същото число — всъщност, заемеше ли се да го прави, обикновено се получаваха различни числа — установи, че внукът й бързо я е засенчил, а колкото до баба Каин, която не искаше ум назаем, тя се справяше мъжки с простите дроби, със сложната лихва и с това да подели осем сладкиша между девет деца.

— Бабо — рече мило, но твърдо Уилям, когато тя не успя да реши поредната му главоблъсканица, — защо не вземеш да ми купиш логаритмична линийка? Тогава вече няма да ти досаждам.

Възрастната дама бе учудена колко бързо се развива внукът й, но въпреки това му купи линийка, макар и да се питаше дали той знае да борави с нея. За пръв път през живота си баба Каин излизаше от затруднение по възможно най-лесния начин.

Колкото до затрудненията на Ричард, те започнаха да се пренасят на изток. Директорът на лондонския клон умря както седеше на писалището си, и Ричард реши, че трябва на всяка цена да отиде до Ломбард стрийт. Предложи на Ан те двамата с Уилям да го придружат в Европа, тъй като смяташе, че онова, което момчето ще научи там, ще му бъде само от полза: то щеше да разгледа местата, за които господин Мънроу му говореше толкова често. Ан не беше ходила в Европа, ето защо се зарадва много и напълни три пътни сандъка с изискани скъпи нови тоалети, с които да се изправи пред Стария свят. Уилям се нацупи, задето майка му е толкова несправедлива към него и не му е разрешила и той да се подготви подобаващо за пътуването, като вземе велосипеда си.

Семейство Каин замина с влак за Ню Йорк, където щеше да се качи на „Аквитания“, поемаща за Саутхамптън. Ан се възмути от дън душа при вида на имигрантите — улични търговци, тикащи по тротоарите количките със стоката си, и бе много доволна, когато се качи на кораба и се затвори в каютата да си почине. Уилям пък беше изумен колко голям е Ню Йорк. Дотогава си беше въобразявал, че банката на баща му е най-голямата сграда в Америка, да не кажем, в света. Помоли да му купят розово-бял сладолед от мъж, облечен от глава до пети в бяло и нахлупил на главата си огромна сламена шапка. Баща му обаче не искаше и да чуе, пък и никога не носеше у себе си дребни пари.

Уилям се влюби от пръв поглед в огромния презокеански лайнер и на бърза ръка се сприятели с капитана, който му показа всички тайни на перлата на корабоплавателна компания „Кюнард“. Ричард и Ан, които — иска ли питане — седяха на капитанската маса, се почувстваха длъжни, още преди лайнерът да е напуснал Щатите, да се извинят, задето синът им отнема на екипажа толкова много време.