Джефри Арчър - Каин и Авел

— Хайде да сложим картите на масата, господин Каин — подхвана Тед Лийч. — Решението на Чарлс Лестър да ви посочи за председател на съвета ме изненада. Но ако управителният съвет не зачете последната му воля, в банката може да настане хаос, изходът от който е непредсказуем. Лестър беше далновиден човек, явно е имал причини да определи вас за следващ председател и аз смятам да зачета волята му.

Уилям вече го беше чувал. От Питър Парфит.

— И тримата — намеси се и Уинтроп Дейвис — дължим всичко, което притежаваме, на Чарлс Лестър и ще изпълним желанието му, ако ще това да е последното, което ще сторим като членове на управителния съвет.

— Няма да се учудя и това да стане — рече Тед Лийч, — ако Питър Парфит все пак успее да се пребори за председателското място.

— Извинявайте, господа, че заради мен си имате такива главоболия — вметна Уилям. — Ако издигането ми за председател на съвета е било изненадващо за вас, за мен то бе като гръм от ясно небе. Очаквах да наследя нещо малко за спомен от Матю, а не да бъда натоварен с отговорността да ръководя цяла банка.

— Разбираме в какво положение сте изпаднали, господин Каин — увери го Тед Лийч, — и ви молим да ни вярвате, когато казваме, че сме тук, за да ви помогнем. Съзнаваме, трудно ви е да ни имате доверие след онова, което направи Питър Парфит, и тактиката, която прилага зад гърба ви, за да се добере до председателския стол.

— Нямам друг избор, господин Лийч, освен да ви вярвам, да се оставя в ръцете ви и да се посъветвам с вас как виждате нещата.

— Благодаря — рече Лийч. — За мен положението е ясно. Питър Парфит е подготвил добре кампанията си и сега смята, че действа от позицията на силата. Затова, господин Каин, трябва да бъдем пределно откровени един с друг, ако искаме да имаме поне някакъв шанс да го победим. В случай, разбира се, че смятате да водите такава битка.

— Нямаше да съм тук, ако не смятах, господин Лийч. След като изложихте толкова ясно нещата, сигурно нямате нищо против да ме изслушате какво смятам да направим, за да разгромим господин Парфит.

— Ама разбира се! — възкликна Тед Лийч.

Тримата заслушаха напрегнато.

— Безспорно сте прав, когато изтъквате как Парфит е убеден, че държи нещата в свои ръце, понеже досега винаги е нападал той и е знаел какво ще се случи оттук нататък. Според мен е крайно време да преобърнем нещата и сами да се впуснем в настъпление, при това на място и по време, когато той го очаква най-малко — в собствената му заседателна зала.

— Как предлагате да го направим, господин Каин? — поинтересува се доста изненадан Уинтроп Дейвис.

— Ще ви кажа, но първо разрешете да ви задам няколко въпроса. От колко членове с право на глас се състои управителният съвет?

— От шестнайсет — отвърна на мига Тед Лийч.

— И сега за кого е всеки от тях? — попита Уилям.

— Въпросът ви не е от най-лесните — намеси се Уинтроп Дейвис. Извади от вътрешния си джоб смачкан плик и зачете нещо, написано върху обратната му страна, сетне продължи: — Според мен можем да разчитаме на шест сигурни гласа, докато за Питър Парфит ще гласуват петима. Тази сутрин бях стъписан да узная, че Рупърт Корк-Смит, най-близкият приятел на Чарлс Лестър, не желае да ви подкрепи, господин Каин. Наистина странно — знам, че Парфит не му е особено симпатичен. Така подозирам, че гласовете ще се разделят по равно — шест за всеки от двамата.

— Излиза, че до четвъртък трябва да разберем как останалите четирима членове приемат издигането ви — добави Тед Лийч.

— Защо до четвъртък? — учуди се Уилям.

— За тогава е насрочено следващото заседание на управителния съвет — отговори Лийч и приглади мустаците си, нещо, което, както Уилям бе забелязал, правеше всеки път, когато започваше да говори. — И което е по-важно, точка първа от дневния ред е изборът на нов председател.

— Казаха ми, че следващото заседание ще бъде чак в понеделник — възкликна смаяно младият банкер.

— Кой ви каза? — попита Дейвис.

— Питър Парфит — отвърна Уилям.

— Не е много изискан в похватите — отбеляза Тед Лийч, — не се свени и от удари под кръста.

— Вече знам достатъчно за този господин — подметна младежът, като натърти върху последната дума, — хич не си поплюва. Но и аз няма да се дам току-така.

— Лесно е да се каже, господин Каин. Сега кормилото е в ръцете на Парфит — напомни Уинтроп Дейвис, — и да ви призная, не знам как ще му го отнемем.

— Ще превключим светофара на червено, ето как — усмихна се Уилям. — Кой има право да свиква заседания на управителния съвет?