Джефри Арчър - Каин и Авел

ИМА ПОДОЗРЕНИЯ ЗА УМИШЛЕН ПАЛЕЖ

Авел поклати невярващо глава и прочете още веднъж заглавието.

— Какво ли още има да се случва? — промърмори той.

— Неприятности ли имате? — попита вестникарчето.

— Малки — рече младежът и се върна при заместник-директора.

— Кой ръководи полицейското разследване?

— Човекът, който се е облегнал на полицейския автомобил — отвърна неговият заместник и посочи висок слаб мъж, вече започнал да оплешивява. — Казва се лейтенант О’Мали.

— Събери персонала в служебната пристройка, ще се срещна с хората утре в десет сутринта. Ако дотогава ме потърси някой, ще отседна в „Стивънс“, докато нещата тук се поуспокоят.

— Ясно, шефе.

Авел отиде при лейтенант О’Мали и се представи. Високият слаб полицай се понаведе и се ръкува с него.

— А! Бившият директор, когото издирвахме под дърво и камък, се е завърнал при овъглените останки.

— Не ми е до шеги — сопна се Авел.

— Извинявайте. Прав сте. Имахме тежка нощ. Дайте да пийнем по нещо.

Полицаят хвана младежа за лакътя и го поведе през авеню Мичиган към кафенето на ъгъла. Поръча два млечни шейка.

Авел се засмя, когато пред него сложиха бялата пенеста течност. За последен път бе пил млечен шейк в далечното си детство.

— Знам, знам — рече лейтенант О’Мали. — Смешно си е. Всички в града нарушават закона и се наливат с бърбън и бира. Но все някой трябва да играе по правилата. При всички положения сухият режим няма да трае вечно и щом го отменят, ще започнат моите неприятности — бандитите ще установят, че наистина си падам по млечните шейкове.

Авел се засмя отново.

— А сега, да обсъдим вашите неприятности, господин Розновски. Нека като начало ви кажа, че според мен нямате никакъв шанс да си получите застраховката на хотела. Криминалистите огледаха сантиметър по сантиметър останките от сградата и откриха навсякъде бензин. Който го е лиснал, дори не си е дал труда да го прикрие. В приземните помещения всичко е подгизнало. Една клечка кибрит, и хотелът е пламнал като бенгалски огън.

— Подозирате ли някого? — попита Авел.

— Нека аз задавам въпросите. Имате ли представа дали някой ви няма зъб?

Авел изсумтя.

— Най-малко петдесет души, лейтенанте. Когато постъпих на работа тук, разгоних цяло гнездо усойници. Мога да ви предоставя списък, ако това ще помогне.

— Би могло и да помогне, ала хората и бездруго шушукат, сигурно няма да има нужда чак от списък — отвърна следователят. — Но ако научите нещо, веднага да ми съобщите, господин Розновски. Веднага, чухте ли, защото ви предупреждавам, ей там — посочи той навалицата по улицата — имате доста врагове.

— За какво намеквате? — трепна Авел.

— Намират се и такива, които подмятат, че вие сте подпалили хотела, защото по време на борсовия крах сте загубили всичко и сте опрели до парите от застраховката.

Младежът скочи от стола.

— По-спокойно, по-спокойно де! Знам, целия ден сте били в Бостън, пък и, което е по-важно, се славите в Чикаго като човек, който изгражда хотели, а не ги подпалва. Някой обаче е драснал клечката и е изпепелил до основи „Ричмънд“, и обзалагайте се на каквото искате, аз обаче ще го пипна, негодникът му с негодник. Но засега да оставим това. — Той се завъртя на стола. — Днес аз черпя, господин Розновски. В бъдеще сигурно ще опра до услугите ви.

О’Мали се усмихна на момичето зад касата, вторачи се възхитен в глезените му и изруга, задето на мода са излезли дългите поли. Връчи на младата жена петдесет цента.

— Задръж рестото, сладурче.

— Голямо мерси — отвърна момичето.

— Това е то, никой не ме обича — завайка се лейтенантът.

Авел прихна за трети път, нещо, което допреди час щеше да му се струва невъзможно.

— Между другото — допълни лейтенантът, когато стигнаха изхода, — онези от застрахователното дружество ви издирват. Вече не помня как му беше името на агента, но все ще ви намери. Само не се бийте, чухте ли. И да се усъмни, че имате пръст в цялата тази работа, никой не може да го вини, нали така? Дръжте ме в течение, господин Розновски. Сигурно ще се наложи да си поговорим пак.

Авел загледа как О’Мали се слива с тълпата зяпачи, после отиде бавно в хотел „Стивънс“ и нае стая за през нощта. Администраторката, която вече бе настанила повечето гости на „Ричмънд“, не успя да прикрие ехидната усмивчица, задето сега при тях е дошъл и директорът на изгорелия хотел. След като се настани, Авел седна и написа на господин Уилям Каин официално писмо, в което изложи всички известни му подробности около пожара и съобщи, че смята да се възползва от неочаквано получената свобода, за да обиколи другите хотели от веригата. Не виждаше смисъл да стои в Чикаго и да се грее на жаравата на „Ричмънд“ с напразната надежда, че някой ще му се притече на помощ и ще го измъкне от батака.