Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ще дойдат ли?

— Бужевски да, поне Дани, Джилиън трябвало да си остане вкъщи. Кракът й още е в гипс. Ако тя не може да дойде, той ще доведе някой друг. Чарлс и Луси приеха.

— А Едуард?

— Не успях да се свържа с него. Оставих му съобщение, но секретарката му каза, че според нея бил зает.

— А Имоджин и Къртис?

— Ами говорих с Модж, имат по-раншен ангажимент. Тя изрази съжаление. — Не й каза истината, за да не я нарани. След като изрече всичко това, промени решението си. Беше дал обещание пред себе си, че никога няма да я лъже. — Всъщност не е вярно. Тя ми отговори, че вече не ме смята за приятел, че всъщност съм гадняр и проклето магаре. Точно това ми каза. Освен че няма да дойдат на вечерята.

— Наистина много жалко. Уважавам чувството й на преданост. Искаше ми се да я опозная. Ако я оставим на спокойствие, тя може би ще свикне с идеята, че сме заедно? Е, ще трябва да поканим друго семейство. Дали семейство Хенгъм? Или викария и жена му? — Кристи изглеждаше толкова въодушевена и щастлива, че на Оливър не му оставаше друго, освен да кимне и да се усмихне. Тя нямаше представа колко неохотно щяха да я приемат местните хора. Може би невинността бе най-добрата стратегия.

— Кристи, смятам, че не бива да избързваме и да им съобщаваме плановете си… Нека първо всичко се уреди с Маги.

— Както кажеш, скъпи. Ти знаеш най-добре. Ти си шефът.

В петък сутрин Кристи стана рано. Независимо дали Оливър бе готов официално да оповести бъдещия им съюз, или не, това щеше да бъде първата вечеря, която щеше да даде като господарка на Бокхемптън и желаеше абсолютно всичко да бъде идеално. Щом слезе долу, запари чай „Ърл Грей“ — любимия на Оливър и излезе навън по копринен халат, за да вземе вестника и пощата. Обичаше да ги слага върху подноса до чашата за чай и закуската на Оливър. Между писмата забеляза едно, адресирано до Маги с адреса на Световния клуб за почивки на разменни начала. Нещо отвътре я подтикна да го отвори.

Уважаема госпожо Калахан,

Надяваме се, че сте сред многобройните ни членове, които са прекарали приятна почивка на разменни начала през 1993 г. Ако не е така, надяваме се, че ще опитате отново през 1994 г. Предлагаме ви да напишете писмо с препоръка, което да публикуваме в следващия ни справочник. Много важно е да разполагаме с вашите лични впечатления, в случай че са положителни и ни известете, ако бихте могли да предложите някакви ценни препоръки за клуба. С нетърпение очакваме да чуем как сте прекарали почивката си и дали сте напълно доволни. За всяко писмо, което публикуваме, можем да предложим намаление от 1000 долара, когато следващия път наемате кола в Америка…

Кристи остави писмото настрани, на устните й се появи слаба усмивка от думите напълно доволни… Някой път щеше да им отговори. Струваше й се, че би трябвало, но не точно сега, когато й предстоеше да готви вечеря. По тази причина се чувстваше много по-нервна, отколкото се издаваше пред Оливър. Знаеше, че Дани Бужевски я харесваше, възхищаваше й се, дори бе сигурна в още нещо — той си лягаше с мисълта за нея. Но знаеше също, че останалите гости — честните приятели и съседи на Оливър гледаха на нея с подозрително око. Всъщност не я одобряваха. За тях тя бе чужденка, глупава американка, а това я обиждаше. Тя доста се постара да се сприятели с местните хора и ако се случи това, че се влюби в Оливър и той — в нея, тя не виждаше защо трябваше да я обвиняват. Едуард нямаше да дойде, той не отговори на нито едно от съобщенията на Оливър, Имоджин и любовникът й също нямаше да дойдат и дълбоко в сърцето си Кристи осъзнаваше, че те не одобряваха главно нея, а не толкова Оливър. Биха извинили поведението на някой от своите хора. Оливър покани едно семейство, което Кристи още не познаваше — Майк и Рейчъл, както и Хилъри — приятеля на Едуард от „Бишъп & Муди“, той пък щеше да доведе жена, която била специалистка по керамика. Кристи много старателно обмисли менюто, не желаеше да слисва гостите, сметна за неподходящо да подготви „южняшка“ вечеря. Затова реши да поднесе просто солен пай с домати за начало, телешко филе и за десерт традиционен английски пудинг. За да си възвърне доброто отношение на Луси, реши да направи сладкиша със сини сливи и лешници, макар че за нейния вкус той бе малко тежък.

Всъщност почти никой не обърна особено внимание на храната. На всички малко им доскуча, докато седнат на масата и затова им беше все едно какво им се предлага. Оливър настани Дани Бужевски и Хилъри от двете страни на Кристи, а около себе си — Луси Уикъм-Едуардс и Фийби. Кристи не се почувства пренебрегната дори когато наблюдаваше как Оливър флиртува с двете жени. При всяко ласкателство, което им отправяше, той вдигаше очи и срещаше погледа й. Тя пое задълженията си да поддържа разговор с Дани и Хилъри. Специалистът по антиките нямаше нужда да бъде забавляван, той говореше неспирно за мебели и след като засвидетелства уважението си към Кристи с това колко очарователни били американските мебели отпреди Гражданската война, той се впусна в монолог относно разликите между ранните и късни инкрустации върху дърво от епохата на крал Джордж. Лицето на Кристи се изопваше, докато се мъчеше да отдели ръката на Дани Бужевски от горната част на бедрото си. От другата страна на масата Оливър следеше като хипнотизиран ръката на продуцента. Тя изчезна под масата, тогава той се скова на стола, докато забеляза, че Кристи се усмихва, а ръката на Дани отново се появи върху масата малко по-червена от преди.