— Ама колко е пламенна, истинска жена! — заяви Бужевски.
— Майната ти, Бужевски, предупредих те да не я докосваш.
Луси погледна възхитена Оливър.
— Какво се е случило с теб, Оливър? Как успя да се превърнеш във вълшебния принц?
— Нищо. Случайно смятам, че Кристи е права. Това е всичко. Някой да иска пудинг?
— Остави пудинга — настоя Луси. — Разкажи ни нещо за Америка. Ти си се променил. Какво ти стана там, Оливър?
— Наистина ли искаш да знаеш? — Оливър захвърли салфетката си върху масата. Време му беше да закове знамето на мачтата — и то на мачтата на Кристи. — Нагледах се на какви ли не глупости. Научих, че английските къщи не са осветени както трябва, макар и да са отрупани с книги. Американските къщи са много добре осветени, но само с голям късмет можеш да откриеш някой и друг брой на „Рийдърс Дайджест“. — Компанията се изхили самодоволно. — Английските къщи са студени дори през лятото. Англичаните са студени през цялата година. — Присъстващите престанаха да се хилят. — Противно на очакванията, много от американските кухненски уреди не са толкова модерни, колкото английските, но в Америка всичко е голямо — голяма перална машина, по-голяма миялна, по-голям хладилник. Вероятно и членовете им са по-големи. Е, доволни ли сте? Съществуват стари клишета, че американците много ядат, че образованието им било лошо, че масовата им култура е ниска и телевизията — тъпа. Според мен янките ни превъзхождат във всяко отношение. Сигурно си мислите, че говоря глупости. Смятате, че предавам добрата стара Англия. Искам да споделя нещо с вас — знаете ли защо американците са по-свестни? Защото според тях е грубо и невъзпитано да прошепнеш: „Искам да ти кажа нещо“. И знаете ли какво? Според мен са прави. Искам да ви кажа и още нещо. Учили са ме и аз вярвах, че всички хора по света са еднакви. Че тези дребни различия относно храна, култура, език, движение по пътищата нямат значение. Важно било, че хората имат топли отношения един към друг, имали си доверие, били честни и почтени, че се обичали и че не се страхували да признаят, че се обичат. Хората по света били еднакви, а? Как не. Лус, ти ме попита какво съм научил от пътуването си в Америка. Научих нещо много просто. Американците са по-свестни от нас. Разбрахте ли? Още не съм проумял защо, но за мен това е факт. Факт — разбирате ли, американците са по-добри от нас. Толкова. Някой да иска пудинг?
Вечерята нямаше да се запомни като такава. Кристи така и не се върна при гостите. Но вечерта щеше да се запомни с друго — Оливър Калахан най-после изрази мнението си и по друг въпрос, освен за крикета и защити друг човек, освен себе си, показа се готов да отдаде дължимото някому, а хората в долината винаги уважават подобни неща.
Маги изкара четири дни сама с децата на Холдън Бийч. Тя обикна „Оушън Едж“. Лили и Артър се чувстваха добре, бяха щастливи и вероятно заради това тя също беше добре и щастлива. Пренесе компютъра на Оливър на верандата към брега и когато не плуваше с децата, тя работеше. Довърши „Тъжна история“ само за да бъде завършена, остави я настрани и започна нов роман с условно заглавие „Неотдавнашните ни неприятности“. Беше доволна. Нямаше друг живот извън къщата, както и никакви романтични и сексуални развлечения. Обикновено си лягаше с децата, но понякога оставаше още час, за да наблюдава как светлината изчезва зад океана. Стигна до решение — щеше да се посвети на писане, щеше да се занимава с онова, което желаеше, и нямаше да се съобразява с друг, освен с децата си, изпитваше облекчение да се освободи от напрежението да се старае да задоволи всички. Искаше й се само да гледа децата си и да бъде доволна от себе си. Сложи двете си златни деца да спят и влезе в банята, за да се приготви и тя за сън. Докато почистваше лицето си, счу й се, че кола забавя ход по пътя зад къщата. Ако спреше на алеята, значи щеше да бъде Гейб. Погледна се в огледалото и изстена. Не й се стоеше до късно, за да разговарят с Гейб. Нямаше желание да прави никакво усилие, искаше й се да бъде сама. Колата продължи и Маги си отдъхна. Вероятно някой отиваше при съседите — там непрекъснато пристигаха и си отиваха разни хора. Уви се с лека памучна кърпа и излезе на терасата, за да погледа океана и големите вечерни вълни. Вече се бе стъмнило и когато видя как до стълбите се появи мъжка фигура откъм брега, тя затаи дъх. Съществуват и някои неудобства да си сама жена в къща с две малки деца.
— Маги? Ти ли си? Това ли е проклетата къща? От половин час вървя нагоре-надолу по шибания плаж и питам къде живее англичанката.
Читать дальше