Джулиет Мийд - Близки непознати

— Каква непослушница си била.

— Не, бях много сладко дете.

Той я целуна нежно.

— Знам. Все още си. Непослушна и сладка. Но все още не разбирам каква връзка има с мен.

— Не бързай толкова. Дори Лили слуша по-търпеливо. Така на Коледа сутринта получих цяла камара с подаръци, но аз вече знаех какво представляват, опитах се да се правя на изненадана и се преструвах, че се радвам, когато отварях всяко пакетче, защото мама и татко очакваха реакцията ми. Не че не харесвах подаръците, но просто нямаше изненада. Аз сама си я провалих, нали разбираш? Докато привършвах купчината, се молех с цялото си сърце да има нещо ново, нещо, което да не съм видяла. Но нямаше, прегледах всичко, а татко ни каза да отидем и да се облечем за църквата.

— Бедното мишле. Колко тъжна приказка.

— Не е тъжна, Еди. Слушай. Когато слязох, облечена с най-хубавите си дрехи като за Коледа, татко и мама казаха, че искали да ми покажат нещо в градината. Татко закри очите ми с ръка, излязохме и в задната част на градината, под голям чаршаф, завързана с червена панделка беше най-красивото конче — люлка. Все още е здрава. В стаята на Лили е вкъщи.

— Чудесни родители.

— Да, вярно, наистина са чудесни. Но разбра ли поуката от цялата история, Еди?

— Не претърсвай чуждите спални? Не разваляй изненадата.

Маги се засмя и го прегърна.

— Отчасти. След този случай никога повече не съм го правила. Чак докато спах с теб. Знаеш ли, докато си мислех за това през последните два месеца, смятах, че сама съм провалила всичко. Понеже се любихме в неподходящ момент, когато още не бях свободна и не бях изяснила отношенията си с Оливър, боях се, че съм развалила всичко. Набързо предварително изпитах удоволствието да бъда с теб, но не бях свободна, тогава все още нямаше нищо между нас и не биваше да го правя.

— Съжалявам, Маги, не биваше да си позволявам, нито пък на теб… каквото и да е…

— Не разбираш ли, глупчо? Сега е най-подходящият момент, за мен ти си мечтаната кукленска къща, която не се побира в гардероба. Ти си люлеещото конче, което бях загубила надежда, че ще получа. А то си е било там през цялото време, докато се молих.

Единайсет месеца по-късно. Октомври 1994 г.

Кристи нае френски дизайнер за вътрешно оформление, за да преустрои Бокхемптън. Работата продължаваше вече шест месеца, но ремонтът далеч не беше завършен. Стига всичко да бъдеше готово за сватбата, Кристи пак щеше да бъде доволна. Телевизионната поредица „На юг“ се смяташе за успешна и получи положителни рецензии от двете страни на Атлантическия океан. Кристи и Оливър вложиха по-голямата част от хонорарите си — плюс част от сумата, която тя получи при развода — в ремонта и новото обзавеждане на Бокхемптън. Тъй като двамата с Оливър станаха известни личности, към Кристи се обърнаха списанието „Здравей!“ и „През ключалката“, но тя отказа интервюта и на двете. Не само затова че къщата не беше довършена, а най-вече заради сина си. Джейк сега учеше в Солсбъри и Кристи желаеше животът му да бъде колкото е възможно по-нормален за дете на известна личност от телевизията.

Кристи вече имаше две належащи задачи — първата — да събере сили и да съобщи на госпожа Мейсън, че нещата за сватбата щеше да поръча отвън, вече бе избрала и фирмата от Лондон. Милият Мартин Уърт се съгласи да благослови двамата с Оливър щом приключеха формалностите по уреждането на двата развода. Другият проблем я безпокоеше повече — Дани Бужевски имаше две идеи за тях — едната беше серия с работно заглавие „Блатната лисица и други приказки от Юга“, която двамата с Оливър щяха да снимат отново в Щатите. Поредицата съдържаше няколко истории от времето на Революцията и Гражданската война. Другата предвиждаше пътуване из западните щати, но Кристи се надяваше, че ще успее да убеди Оливър да откаже. Малко се боеше, че няма да се представи толкова добре в непозната среда, а не искаше да отстъпва от мястото, което вече си бе извоювала. Сега, след като Гейб и Джейк прекарваха заедно всички ваканции — единственото му условие за развода бе да получат еднакви настойнически права — тя разполагаше с доста време и трябваше да се занимава с нещо.

Съществуваше и друг проблем — продължаващата неохота на Оливър да направи нещо с „Тъжна история“. Моментът беше много подходящ да започне и литературна кариера — щеше да успее да завърши книгата, преди да започнат новата серия и сигурно повечето издатели биха останали доволни от предложението да издадат добър роман от известен журналист, превърнал се в телевизионна знаменитост. Предишната седмица Кристи се осмели дори да поговори с Маги по този въпрос. Тя наблегна на обстоятелството, че Маги и Оливър един ден сигурно ще станат утвърдени писатели и отбеляза, че между двамата не би трябвало да има професионално съперничество. За първи път се засякоха в училището, където водеха Джейк и Лили и оттогава Кристи навикна от време на време да се отбива в къщата на Едуард на кафе. Предишния петък, когато повдигна въпроса за „Тъжна история“ Маги бе доста уклончива — направо каза, че не знаела Оливър някога да е писал роман и я посъветва да не го кара да върши неща, които той не желае. Кристи малко се подразни от реакцията й. Тримата доста приятелски бяха уредили нещата и й се стори ограничено и злобно от страна на Маги да не пожелае успех на Оливър в бъдещите му начинания. Като се изключи това, тя харесваше Маги. Оказа се изненадващо, че имаха доста общи черти. Срамота, че Оливър и Едуард така и не успяха да уредят отношенията си — обикновено мъжете по-често успяват да се пригодят, дори когато жените не могат. Кристи реши сама да се заеме с въпроса. Това лято тя запълни празнината от отсъствието на Джейк, като се посвети на идеята романът на Оливър да бъде публикуван независимо дали той го желаеше, или не. От Дани Бужевски взе телефонния номер на един литературен агент и му изпрати „Тъжна история“ докъдето беше написана, без да каже нищо на Ол. Беше сигурна, че в края на краищата щеше да й бъде благодарен.