Джулиет Мийд - Близки непознати

— Едуард, какво, по дяволите, правиш тук?

Той спря по средата на стъпалата и изтърси пясъка от черните си обувки. Беше неподходящо облечен — с костюм и вратовръзка, и носеше малък куфар.

Не можах да издържа, Маги. Толкова се ядосах, че не можех да седя и да мърморя на себе си, затова долетях. Много ми дойде сърдечното ти проклето писмо, в което на всичкото отгоре ми казваш колко добър и сладък съм бил и колко предан приятел. Почувствах се физически зле. Освен това пишеш, че било грешка преспиването ти с мен, и то такава, която няма да си простиш до края на живота…

— Едуард, не съм…

— Млъкни, Маги. Ти каза каквото имаше за казване. Сега аз имам думата. Репетирах с часове в самолета и през шестте часа, докато стигна до тая проклета дюна. Ще ти кажа какво мисля, а ти само мълчи и, слушай. Докъде бях стигнал? А, да. Пишеше и че си стигнала до това чудесно състояние, когато не изпитваш никаква нужда от мъже, а освен това имаш наглостта да загатнеш, че от години живея в някакво божествено състояние на предпочетено от самия мен безбрачие. Ти за какъв ме мислиш, Маги? За някакъв добродушен култивиран евнух ли? Никак не е смешно!

На Маги й беше много трудно да се удържи и да не се разсмее, докато гледаше Едуард, застанал по средата на стълбата по чорапи, а малка групичка от летовници под трийсет години се бе събрала на терасата на съседната къща, за да го слуша. Тя поклати глава сериозно.

— Въобще не е смешно. Та какво каза — за евнуха?

— Вече го казах — отвърна надменно Едуард. — Дойдох само да ти кажа, че направих грешка, когато смятах, че жените взимат решенията, избират си партньор и правят първите стъпки към сексуалните отношения. Според мен ти си права. Относно бабуините и мишките. Прелетях над целия Атлантически океан като застаряващ, хленчещ, зажаднял за любов бабуин, за да ти кажа, че те обичам. И да се опитам да започнем нещо.

Стоящите на съседната тераса нададоха възгласи.

— Я се разкарайте оттам! — каза Едуард, без въобще да ги погледне.

— Едуард, искаш ли да влезеш или предпочиташ да довършиш тук?

— Оставете го да довърши тук! Не искаме да изпуснем нито дума — това е много по-интересно отколкото кино на открито! — Хубаво момче, все още облечено с леко водолазен костюм се бе привело над парапета така, че за малко не падна на терасата на Маги.

— Нямам какво друго да кажа — довърши Едуард тържествено.

— Добре. Тогава ми позволи пък аз да ти кажа, че ти беше прав във всичко, аз сгреших. Имаше право относно жените. Наистина те поемат инициативата. Те избират партньорите си. Защо мислиш, че ти написах това писмо?

Едуард смръщи вежди.

— Искаш да кажеш, че си знаела, че ще долетя?

— Не бих казала, че знаех, но много се надявах.

Едуард се втурна нагоре по стъпалата и я целуна пламенно. Наблюдаващите от съседната тераса изръкопляскаха одобрително.

Много по-късно през нощта Маги лежеше в топлите прегръдки на Едуард, облегнала глава на гърдите му.

— Маги, прекрасна моя, сигурна ли си, че не съжаляваш за нищо?

Маги се замисли.

— Сега не съжалявам за нищо. Допреди един час обаче съжалявах.

— Какво искаш да кажеш?

— Съжалявах, че преспах с теб.

— Боже, Магс… Това се боях да чуя.

— Искам да ти обясня защо, Едуард. Помниш ли какво ми каза за мечтите и очакванията си и че те никога не отговарят на действителността?

— Да — отвърна Едуард замислено.

— Още след онази нощ, съжалих, защото почувствах, че съм провалила Коледата си — беше твърде рано и не ми остана никаква изненада.

— Не те разбирам.

— Сигурно като дете си бил послушен, но аз не бях. Една Коледа — сигурно съм била десетгодишна, не можах да дочакам подаръците. В навечерието на Коледа, докато мама беше в кухнята, готвеше, претърсих спалнята на родителите си — рових под леглото, в задната част на гардероба, докато ги открих. Мама винаги имаше много работа около Коледа — опаковаше подаръците чак до към три часа през нощта, след като ние бяхме заспали. Вълнувах се неописуемо, съзнавах, че не бива да го правя. Изпитах наслада, докато ги разглеждах, после ги оставих на същото място, където тя ги беше скрила. След това си легнах и се почувствах ужасно нещастна, защото вече нямаше какво да очаквам сутринта на Коледа. Мама дойде да ме целуне и ми каза да заспивам бързо, защото на сутринта дядо Коледа ще донесе подаръците. Сега си спомням, че тя поддържаше мита за дядо Коледа до осемнайсетата ми годишнина… Онази нощ лежах и почти не се надявах, че съм пропуснала нещо, че има някакъв специален подарък, който е скрила на друго място.