Джулиет Мийд - Близки непознати

Скъпи, скъпи Едуард, моля те, прости ми, че съм толкова безпомощна и те подлагам на такова изпитание. Но ще стана по-добра. Може би един ден ще седим и ще се смеем на всичко това. Вероятно достигнах до тази изумителна зрелост в живота си, когато осъзнах, че нямам нужда от противния пол или изобщо от секс. Не е ли чудесно? Искам да кажа, че щом ти можеш да го правиш, защо и аз да не мога? Един ден ще се гордееш с мен. Обещавам ти. Ако случайно отново ми се обадиш и не ти отговоря, моля те, не се безпокой. Когато чуя гласа ти, просто не знам какво да ти кажа. Освен благодаря.

С много обич както винаги

Едуард продължи да гледа как тече реката, докато стана твърде тъмно, за да я вижда, колкото и да се взираше. Въпреки неприязънта му към Оливър и дълбокия му страх, че Маги е отново щастлива в обятията му в Бокхемптън, той не се изненада чак толкова, че тя слага край на брака им. Винаги тайно бе подозирал, че вероятно бракът им ще бъде относително краткотраен и че Маги ще бъде тази, която ще каже край. Но очакваше, желаеше, надяваше се тя да му даде някакъв знак. Хубаво е да бъдеш приятел, да бъдеш ценен и много близък приятел. Скъпи Едуард, пишеше. Рядкост е да имаш добър приятел. Не го успокояваше мисълта да се задоволи с приятелство вместо с нормална, естествена и най-обикновена любов. Маги явно мислеше, че той бе особено щастлив в самотата си. Тя беше жизнена, интелигентна жена и в същото време какво дете! Той нито за миг не се съмняваше, че би могъл да я издържа материално, че би могъл да й се радва и да я обича, и да бъде толкова близо до нея, колкото тя му позволеше. Но тъкмо в това се състоеше проблемът. От всичко, което разбра, последното, което Маги желаеше, бе да има мъж до себе си. Тя се стремеше към свобода, както винаги се бе надявал, че ще направи. Имаше ли право той да й се предлага като нов вид окови, колкото и различни да бяха от предишните? Маги съвсем ясно даваше да се разбере и той нямаше защо да чете между редовете — ако го желаеше или пък имаше нужда от помощта му, щеше да му пише. Но тя не споменаваше подобно нещо. Не желаеше нищо от него. Не би могла да се изрази по-ясно, дори ако беше писала да върви по дяволите. Тя дори казваше, че не трябвало да плаща никаква цена за грешките, които бе извършила в миналото. Беше права. Явно той бе една от грешките й. Вероятно беше твърде млада, за да разбере какво й предлагаше той. Може би пък той беше твърде възрастен, за да проумее желанията й.

Какво представлява зрелостта? В някои отношения е нещо съвсем детинско — желание да повярваме в неща, които не можем да проумеем. Възрастните се озадачават, че децата смятат часовника за ужасно объркващ, а в същото време много добре разбират понятия като Бог, смърт, както и абсолютната същност на любовта, защото не изпитват необходимост да задават въпроси за тях. На големите всичко им е много по-трудно.

В сряда сутрин Оливър Калахан и Кристи Макарти бяха събудени от Джейк, който се покатери на леглото при тях. Момчето вече бе приело Оливър като заместник на баща си, но всеки, който има деца и желае те да спят отделно, да си лягат рано, винаги да казват моля и благодаря, би трябвало да осъзнава, че децата притежават неизмерима способност да приемат странно и нестандартно поведение. Това не означава, че им харесва, но се стараят да го приемат. Дали защото им се налага, трудно е да се каже. Но Джейк бе приел факта, че често откриваше Оливър в леглото при майка си, престана да задава въпроси и не изискваше Оливър да спазва неохотно даденото обещание. Вероятно страхът да не загуби майка си го караше да приеме приятеля й. Точно тази сутрин Джейк се пъхна при майка си и я погъделичка по ухото.

— Мамо, мамо, гладен съм. Искам да закуся.

— Хм? Поспи още, скъпи. Ще закусим малко по-късно. Помоли Мариела да ти даде закуска. Мама е много уморена.

На масичката до леглото имаше две празни бутилки от шампанско, а също и две чаши.

— Мамо, моля те, гладен съм.

— След мъничко, сладък — отвърна сънливо Кристи. — Искаш ли да ти направя палачинки? Само ме остави да поспя още малко.

— Мамо? Позволяваш ли днес да се обадя на татко? Може ли да поговоря с него?

Кристи веднага отвори очи.

— Да, Джейк. Ще се обадим на татко ти, когато можем. Оливър? Оливър, събуди се. — Единственото, на което Кристи държеше, когато спяха заедно, бе Оливър да облича или халата, или долнището на пижамата си. Не желаеше да чува повече въпроси защо му се виждала пишката.

— Оливър! Събуди се! Имам прекрасна идея! Хайде днес да поканим гости на вечеря.