Джулиет Мийд - Близки непознати

— Хмм. Както кажеш, душичке. — Оливър се обърна настрани и захърка. Кристи го потупа.

— Оливър, събуди се. Хайде довечера да направим парти. Трябва да поканиш Дани, жена му, разбира се, и някои от местните хора. Луси и Чарлс, може би Имоджин и Къртис, Едуард, и без това трябва да подобрим отношенията си с него — трябват ни поне още четири души, освен семейство Бужевски. Няма значение кои. Но трябва да им се обадиш по телефона. Ще обясниш, че сме го решили сега. Съобщи им, че празнуваме. Оливър се подпря на лакът.

— Какво да им кажа, че ще празнуваме? Разводът ми? Или годежа ни?

— Не, разбира се, че не! Обясни, че вечерята е в чест на твоя продуцент. Местните хора ще останат доволни. Няма как да откажат.

— Скъпа моя Кристи, Луси те мрази. И то много силно. Трудно ми е да проумея защо толкова те ненавижда, но съм съвсем сигурен в чувствата й.

— Повярвай ми. Ако й се обадиш и й съобщиш, че даваме вечеря в чест на твоя продуцент, без да споменаваш моето име, тя няма да ти откаже. Обзалагам се на един милион долара.

Оливър я изгледа накриво.

— Да не би да имаш толкова пари?

— Приблизително.

— В такъв случай ще позвъня на Ага Хан и на принца на Уелс и ще поканя и тях.

— Мамо, гладен съм! Искам палачинки!

— По дяволите! — Оливър скочи. — Джейк тук ли е?

— Да, от другата ми страна.

— Кристи, ако искаш да бъдем сами, трябва да го приучиш да спи в леглото си. Какъв смисъл има да държиш бавачка? Искам да кажа, че съм много привързан към момчето, но никога не знам кой ни слуша, когато разговаряме.

— Оливър, искаш ли домашни палачинки с кленов сироп? Или със сироп от боровинки? Онзи ден направих сироп от боровинки.

Оливър изохка от дън душа.

— Кристи, скъпа, има няколко неща, които би могла да ми предложиш и които бих предпочел пред палачинките, но явно трябва да ги отложа.

— Те не са вписани в менюто, Оливър.

— Още по-жалко. Ако не беше малкото…

— Ангелче. Нали се канеше да кажеш малкото ангелче. Значи ще позвъниш на всички? И ще ги поканиш на вечеря?

— Добре, малката ми командирке. Но не и за довечера. Тази вечер бих искал да бъдем сами. Ще позвъня на всички сутринта. Ще поканя глутницата за петък, за тогава едва ли ще имат други планове. Ние сме главната тема на клюките. Всички ще се съберат като чакали.

Той удържа на думата си и веднага след закуска позвъни на Дани Бужевски и го покани заедно с жена му на вечеря в петък вечер. Дани прие, но вдигна голяма врява за присъствието на жена си.

— Сигурен ли си, че би искал и Джилиън да дойде? Наистина ли?

— Да, Дани, сигурен съм. Така постъпваме ние в провинцията. Каним мъжете и най-изненадващо, понеже сме истински дръвници, каним и жените им да дойдат с тях. Не каним любовниците или новите им секретарки, нито пък клоуни, каним съпругите им.

— Значи твоята съпруга ще бъде там, Ол? Още не я познавам.

— Всъщност не. Маги още е в Щатите на почивка с децата.

— А прекрасната Кристи ще присъства ли? Когато се видяхме, имах усещането, че тя ми хвърли око…

— В сънищата ти, Бужевски. Само в сънищата ти. Тя е омъжена.

— Но по случайност те сваля. Не съм вчерашен, Калахан.

Оливър въздъхна.

— Тя не ме сваля, Бужевски. По случайност работим заедно.

— Хубава работа, стига да я получиш, разбираш какво искам да кажа, нали, Ол? И аз не бих имал нищо против да поработя малко с нея, дори съвсем мъничко.

За голяма своя изненада Оливър кипна:

— Слушай, Бужевски, тъпа главо. Кристи Макарти е дама. Вече те предупредих. Осмелявам се да кажа, че в кариерата си досега не си срещал много дами, но ще те науча как да се държиш с тях, дори и да се наложи да ти счупя главата. — Месец по-рано пред мъж като Дани Бужевски Оливър никога не би разкрил колко чувствителен характер има, но сега се гордееше с това. — Аз я обичам, дяволите да те вземат. Това несъвременно ли ти се струва? Не е много подходящо за звезда от медиите да се влюби като нормален човек, а? Е, влюбен съм.

— Е, хайде, Оливър. По-спокойно. Просто се пошегувах. Шега между мъже, нали разбираш? Уважавам те, приятелю. Възхищавам ти се. Обаче ще трябва да те подложа на изпитание. Бих могъл да доведа приятелката си Фийби.

— Млъкни, по дяволите. Ела на вечеря в петък вечер и доведи, когото си искаш. Надявам се все пак да е жена ти.

— Това пък на мен не ми харесва. Но ще дойда.

Оливър затвори. Преди месец последните думи на Бужевски биха го разсмели от душа, но сега дори не предизвикаха усмивка. Потрепери от неприятно чувство и реши да не го споделя с Кристи. Променяше се. Ставаше нов човек. Кристи му вдъхна куража да повярва, че действително е по-добър от останалите. Понеже бе обещал на Кристи, скръцна със зъби и позвъни на Едуард. Никой не му отговори. Тъкмо смяташе да й каже, че е направил всичко възможно да го намери, както би обяснил и на Маги, когато осъзна, че не е направил всичко. Затова му позвъни в службата. Секретарката на Едуард му отговори, че го очаква да се появи по-късно, но според нея нямало да бъде свободен — бил канен на вечеря. Оливър му остави съобщение, че ако е свободен, го канят на вечеря. Съвестта му бе чиста, Кристи също щеше да бъде спокойна. Сега му оставаше да позвъни на Луси. Тя вдигна слушалката още при първото позвъняване.