Сергей Минаев - Духless

— Вашето спортно костюмче ми припомни още нещо. Раздаваха ни точно такива в строителния отряд, на БАМ.

Разбрахте ли сега? Въпреки че бях много пиян, аз си седях тук като истинско олицетворение на модата с червен анцуг „Адидас“ от серията „Vintage“ а-ла „Beastie Boys“ от 80-те години и с червени маратонки „Fila for Ferrari“ и дори донякъде се кефех на вътрешния дисонанс между днешната мода на този тип тоалет и спомена за идентичния външен вид на бандитите от началото на 90-те години. Т.е., чувствах се като някакъв изнудвач, който събира пари от лавките край „Текстилници“ и баровец от „Ибиса“, а този мърльо ми говореше за някакъв си строителен отряд. Ако това ставаше през тридесетте години, просто щях да го убия, а пред извънредния съд да кажа, че той е враг на народа, че е пътувал за Питер, за да убие другаря Киров и че ми е пречел да спя. Въздъхнах, промърморих, че отивам в тоалетната, взех една цигара и отидох на закритата платформа.

Там духаше и смърдеше отвратително на някаква смесица от цигарен дим, храчки и урина. Ако се съдеше по концентрацията на миризмата, закритата платформа наистина не беше мита още от времената на цар Николай. Запалих цигарата и се загледах в преминаващите покрай прозореца редки дървета, постройки и пустеещи поля помежду им. Заедно с тях през ума ми преминаха и стиховете на Саша Блок: „О, Русийо моя! Жено моя!“ Макар че, ако ставаше дума за царящата наоколо тъма и селцата с килнати къщурки, би било по-правилно да си помисля: „за някои и магарицата е жена“. Алкохолът започна полека-лека да ме пуска и ме налегнаха умора и мисли за предстоящата ми среща с дистрибутора. Всички тези финансови сблъсъци, борбата между силите на доброто и разума, местните тарикатлъци, предстоящата подялба на пазара и други такива.

В един момент на закритата платформа се появиха още две персони. Мъже на около четиридесет години. Единият беше облечен с дънки и пуловер за сметка на другия, който носеше костюм и бели маратонки. Като същинско застинало в осемдесетте години конте от времето на брейка. Веднага го кръстих наум брейкаджията. Те си стояха, пушеха си и бъбреха с леко подпийнали гласове. Аз също пушех цигара от цигара, в главата ми се стелеше мъгла и изобщо не се кефех на перспективата да се върна в спалния вагон при безсънния дърт пръдльо. От калейдоскопа фрази като „пазар“, „скъпо“, „направо се ебават“ и „няма да ги бъде“ разбрах, че както винаги, когато в Русия изпият един литър, разговорът преминава на икономически теми. (Следващата тема е външната политика и националният или еврейският въпрос, но по принцип вече е опасно да си близо до спорещите на такива теми.)

В този момент до ушите ми достигна следната тирада на брейкаджията:

— Знаеш ли кое е интересното. Роднините ми живеят в Нижни Новгород. Там местната бира струва тринадесет рубли. А в Москва вече е двадесет и пет.

— Е — отвърна му другият, — ясно е защо става така. Разни доставки, тинтири-минтири и в Москва вече е по-скъпа.

— Ха! — извика радостно брейкаджията. — А тогава защо саламът от Клинск струва еднакво и в Москва, и в Новгород? Него да не би да не го доставят? А?

Лицето на събеседника му, осветявано в тъмнината от крайпътните лампи, се покри с бръчки, предизвикани от трескавата дейност на мозъка му, който търсеше решението на този икономически проблем.

— Да… — каза той, — иди ги разбери…

— Точно така. И аз не ги разбирам. Просто там всички са серсеми. Или не могат да броят, или са тъпи. И на децата е ясно, че колкото и да струва нещо (е, в рамките на нормалното), всичко ще се изкупи.

— Да… — отвърна другият с интонация, която издаваше окончателното му объркване. — Така е.

Ще ви кажа честно, че vox populum е страшна сила. В нея има нещо от хуните. Тя е конница, която помита по пътя си всички ажурни замъци на социалните, икономическите и философските схеми, които учените мъже изграждат всекидневно (и срещу доста пари). Гениите на маркетинга и мениджмънта. Само ако знаеха тези местни Бийвъс и Бътхед какви катастрофално огромни суми получаваха всички тези отдели по маркетинг, логистика, регионална дистрибуция и планиране. Колко време се губеше за изчисляване на цените за далечните региони, за да се намалят загубите, за да се съкратят маржовете и тъй нататък, и тъй нататък. За да може там, в отдалечения от Москва регион, някакъв си брейкър да има възможност да си купи хем салам за мезе на водката, хем това да не удари олекналия му от покупката на водка джоб. И за да може да си купува все по-често и все повече. И срещу приемлива сума.