Сергей Минаев - Духless

— Аз също не можах да спя, но по друга причина. И също съм доволен.

— Значи, ще се видим.

— Доскоро.

Прекъснах връзката, изтегнах се в креслото и погледнах града през прозореца. И той вече изобщо не ми изглеждаше чак толкова мрачен…

В шест без петнадесет вече бях вкъщи, опаковах последния си багаж за командировката и проверих билетите, парите и картите си. След това запалих една цигара и отидох в спалнята да взема парите. Отворих гардероба и започнах да опипвам пространството зад старите дрехи, мислейки си, че вече е време да се обзаведа с нормален сейф. Макар че ако тази работа се издънеше, вече нямаше да имам нужда от никакъв сейф, подсказа ми съвсем справедливо подсъзнанието ми. Но аз сметнах това предположение за вредно и упадъчно и го пропъдих. И ето, че извадих на белия свят една след друга пет пачки по десет хиляди американски долара. Хвърлих ги на леглото, запалих цигара, погледнах ги така, сякаш си купувах дял от нефтена компания в наше време — т.е., сякаш това не беше съвсем правилна крачка и дори намерението ми беше политически късогледо, и реших, че всичко това би трябвало да ми изглежда като покупка на акции от „Майкрософт“.

Докато се чудех в какво да ги дам на Вадим, не открих нищо по-добро от това да откъсна от списание „Vogue“, което се търкаляше на масата, няколко страници и да ги пристегна с ластик. Събрах пачките, увих ги в страниците от списанието и превъртях ластика. На едната страница от списанието беше изобразено куче в някакъв умопомрачителен интериор. Спомних си сцената в столовата, усмихна се и казах: „Бау-бау!“

До влака ми оставаха шест часа. Вадим позвъни на вратата. За всеки случай погледнах през шпионката и отворих. Вадим ме видя да стоя на прага с пакета, увит в страници от списанието, в ръце и ми каза:

— С това ли се каниш да заминеш за Питер? Няма ли да ти е много?

— В какъв смисъл? — не го разбрах аз.

— Какво държиш в този пакет?

— Пари, Вадим, пари.

— А-а-а… А пък аз си помислих, че са наркотици.

— Това удря в главата по-яко от който и да било наркотик, брато…

И ето, че пътувах за Питер. Именно пътувах, а не летях в бизнескласата на самолета. Макар че корпоративните самураи винаги трябваше да се придвижват по този начин. Самолетите пораждаха в мен панически ужас, особено ако бяха от вътрешните руски авиолинии. Когато трябваше да ходя в Париж, Милано или някой друг европейски град, страстта ми към пазаруване и каране на джет ски в чужбина надвишаваше страха ми от самолетите. Но тъй като летенето до руския град не ми обещаваше никакви такива чужбински радости, ми оставаше само голият ужас, хъндрид, зе фак, пърсент пюр. И направо си представях как лежа сред пластмасовите парчета от креслата и куфари „Delsey“ и „Samsonite“ и остатъци от човешки тела, пропити с миризма на алкохол и екскременти. И всичко щеше да стане, само защото някакъв пияндурник от проверяващия екип, вместо да завинти разхлабените болтове на крилата просто ги е набил с чук. И е отишъл да си допива, оставяйки в бордовия дневник бележката „няма нарушения“. Бррр!… Естествено, нямаше да видя никакъв пейзаж, а още по-малко щях да усетя някакви миризми. Но много често, особено когато бях в нетрезво състояние, обичах да описвам на приятелите си тези ужасни картини.

Тъй че в момента пътувах за Питер с влак. В спалния вагон на тъй наречения Николаевски експрес. „Ултрамодерен и комфортен“, както гласеше рекламната брошура. Но в действителност влакът, разбира се, беше пълно лайно. Вероятно пичовете от Министерството на транспорта бяха решили, че са най-хитрите хора в тази страна. И че ако сложат на крадливите и тромави стюарди и стюардеси шапки от изкуствена кожа и униформени палта с метални копчета (копирани от филма „Сибирският бръснар“), ако боядисат тук-там родния съветски влак и ако окачат на прозорците на покритите платформи калиграфски изписаната буква „Н“, ще се получи еби му майката какъв страхотен истински европейски влак. Но колкото и да повтаряш „хвала, хвала“, лайното си остава лайно и вкусът в устата ти не става по-различен. Когато влязох във вагона, си помислих колко ли са изцицали за тази „модернизация“ тарикатите от министерството и как сигурно се смеят на идиотите, които дават интервюта в стил „вече пътувам само с Николаевския експрес!“