Сергей Минаев - Духless

— Добре.

— Е, аз ще вървя. Внимавайте да не задълбавате много с псувните, мъжаги.

Допихме кафето си и аз се опитах да си спомня докъде бяхме стигнали. Върнах лентата на разговора назад, хванах нишката и попита Серьога:

— Серьога, разбрах за какво става дума. Само че ми кажи какво ще правя там? Нищо не вдявам от тая работа. Не ми е ясна целта на посещението.

— Ще ти обясня каква е работата. Навремето с Гулякин се бяхме разбрали, че зная всичките му номера и че само го моля да не проваля нищо и да не се увлича много-много. И през цялото това време между нас имаше сключен своеобразен пакт. А пък сега стана така, че аз, без да искам спипах главния му дистрибутор, но той много ловко замете далаверата, спря платежните му по бюджета за последните месеци на миналата финансова година, хвърли прах в очите на Гаридо и покри нещата. А пък проблемът е в това, че там има двама дистрибутори с еднакви обороти, но единият получава по-голям маркетингов фонд от другия (и аз разбирам защо), а вторият е много недоволен. Иначе момчетата са свестни. И аз усещам, че той просто накисва втория дистрибутор. А освен това се появи нова дистрибуторска фирма, която моментално получи бюджет за развитие съгласно правилата на компанията, но не мога да разбера кои са и какви са, тъй като по време на всичките ми последни пътувания до Питер Гаридо идваше с мен. А, както ти е известно, оборотите не растат. И, доколкото разбирам, вторият дистрибутор вече знае за всички далавери на Гулякин и в един прекрасен миг просто ще ни го начука. Общо взето ситуацията е като с кучето на Гоша. Струва хиляда и петстотин, а нанася вреди за осем хиляди. Само че тоя нанася много по-големи вреди.

— Серьога, схемите ви май че са по-яки отколкото на мошениците, които фалшифицират кредитни карти. А аз с какво мога да ти помогна?

— Ами можеш. Гаридо е в Ростов и аз също ще бъда там. За Гулякин твоето посещение е просто една разходка. Ти не беше в тази част на събранието и не чу нищо. Е, пратили те да провериш и ти ще провериш. Той ще ти спретне софра, ще ти доведе момичета и всичко, каквото трябва. Още повече, че е чул за похожденията ти в Москва и си мисли, че в Питер ще се отдадеш на гуляи. А пък сега аз просто те ориентирам. Той не може да ти попречи, защото не очаква, че си информиран. Общо взето вече знаеш посоката, в която да търсиш. Ако не успееш да го спипаш, просто го убеди, че регионите не бива да мътят водата с провокациите си. Защото вече започнаха да ми се дръвчат. И ако отмъкнат допълнителен бюджет от Москва, в кантората ще започне такава война, че мамата си трака!

— Благодаря ти, приятелю. Само че в момента това посещение изобщо не влизаше в плановете ми. Имам сума работа в Москва. Направо пълен кошмар. А сега и твоите хора ми се стоварват на главата с проблемите.

— Засега те са мои. Проблемите. А след това ще станат и твои. Той е много хитър човек. Нали го знаеш — като онези напористи крепостни селяни, които после са ставали фермери…

— Аха. Зная ги. Добре де. Благодаря ти за информацията. Ще се опитам да му покажа трудностите при зараждането на капитализма в крепостна Русия. Още повече, че имам диплома на историк.

— Постарай се, моля те.

— Вече се старая, swear — сложих ръка на гърдите си аз, — нашата професия е да вършим гадости!

Качих се в кабинета си и намерих на бюрото си един дебел плик. Видях на него логото на цигарената компания, разкъсах с удоволствие хартията и от плика на бюрото ми изпаднаха листовете с копията на учредителните документи на „ДЖЕТ ЛАУНДЖ“ ООД. Прегледах списъка на учредителите, видях в него Миша Зеленов, приятеля му Саша, своя приятел Вадим и СЕБЕ СИ. С посочените скромни шест процента. Усмихнах се и набрах номера на Вадим:

— Партнер?

— Партнер, партнер. Видя ли документите, които ти изпратих? Сам преснех копията от оригиналите.

— Чевръсто момче си ти.

— Бързо момче съм, брато, бързо. Тази вечер ще го полеем ли?

— Тази вечер заминавам за Питер.

— Виж ти! И аз заминавам в Питер за една седмица. А ти за колко време отиваш?

— Почти за три дни.

— Е, значи ще се видим, ако не стане нещо.

— Да. Още днес ще ти дам парите. Всъщност ти вече преведе ли им сумата?

— Още в петък, да не мислиш, че иначе щяха да оправят документите.

— О’кей. Тогава аз си отивам вкъщи, ела у нас към шест часа… Ще можеш ли?

— Винаги мога да дойда за пари, брато, за пари съм готов да дойда винаги.

— Вадим, а ти доволен ли си?

— Да. През нощта дори не можах да спя от вълнение. А ти?