Сергей Минаев - Духless

След това дълго плакнах устата си със студена вода, после разтворих малко сапун в една чаша, изплакнах с отвратителния разтвор устната си кухина, после измих лицето си, погледнах се в огледалото, постоях малко така и излязох в коридора.

В офиса беше много тихо. Не се чуваха разговори на бойците за продажбите на дребно, никой не се щураше с чаша в ръка, дори и телефонът не звънеше. Продължих да вървя към кабинета си, но за миг се спрях и се заслушах. Наистина беше много тихо. Дори странно тихо. Поех дълбоко въздух и извиках с цяло гърло: „О-о-о!“ Отначало никой не откликна на вика ми, а след това откъм рецепцията дойде секретарката и попита: „Какво има?“ Казах й, че няма нищо страшно.

— Вие ли извикахте?

— Не съм извикал, а концентрирах енергията си. Гърлено у-шу, чувала ли си за този метод?

— Честно казано, не съм.

Влязох отново в кабинета си и този път моята секретарка ме попита кой вика в коридора. Отговорих й, че в съседната стая приемат новите служители за членове на Задружния отбор на мениджърите по продажбите.

— Това някакъв тренинг ли е?

— Аха, нещо такова.

След това тя ми даде една камара служебни документи за подпис, аз казах, че трябва да ги прегледам, излязох от кабинета и слязох на долния етаж в кабинета по логистика. Знаех, че останалият персонал рядко ходеше в тези затънтени катакомби и че там имаше диван, на който в пълна тишина и под тихото шумолене на листовете на данъчните декларации щях да поспя поне половин час.

Когато отворих вратата на кабинета, видях, че нашите доблестни логисти Коля и Витя спешно скриват бутилката под масата, крайно изненадани, че някой влиза, и още по-изненадани, че го прави толкова рано.

— Здрасти — каза ми Витя, стана и прикри бюрото си с гръб, — има ли нещо?

— Аха. Момчета, имам страшен махмурлук. Оставете ме да поспя един час на дивана.

— А… — въздъхна той с облекчение, — и ние тук се борим с това. Искаш ли малко?

— Не, не, няма нужда, момчета. Благодаря, но не мога да поема повече. Може ли да легна?

— Лягай. Ако искаш, можем да заключим кабинета от вътрешната страна. Май че няма кой друг да дойде… Шефът е в командировка в Ростов. И французинът е с него.

— Че кога са успели да изчезнат? — поинтересувах се аз.

— Доколкото чух, в петък — каза Коля.

— Тогава, заключете, разбира се. А пък аз ще подремна малко.

Спях на кожения диван като комисарите от гражданската война, които нощували в кабинетите си. Не сънувах нищо и дори редките телефонни обаждания и разговори за някакви фургони и терминали изобщо не ме тревожеха. Изпитвах рядко усещане за уют…

След един час доста посмачкан се качих в кабинета си и заварих там нашия регионален директор Сергей Уваров. Той седеше, пиеше чай, говореше по мобилния си телефон и едновременно с това играеше в „Lines“ на „Palm’e“. Уваров ме погледна със съчувствие и се поинтересува:

— Много ли се натряска вчера?

— Който обича, не брои — махнах с ръка аз. — Мене ли чакаш?

— Аха. Имам една работа за много пари.

— Супер. Даде ли малко на секретарката?

— Още не съм, седя и събирам сили. Знаеш ли, никога не е лесно да се разделяш с парите.

— Тук ли ще говорим, Серьога, или ще идем някъде?

— Искаш ли да идем да обядваме? Долу. В столовата.

— Хайде. Само да изпия един сок.

Слязохме в столовата с асансьора. Отидохме до стойката със салатите, ястията и разни други неща. Аз си взех супа, минерална вода и поисках два доматени сока.

— Доматеният сок свърши — каза ми касиерката, — вземете си сок от грейпфрут.

— Ще ми помогне ли?

— Помага на всички — засмя се тя. Да, значи не само аз преживявах трагедия в понеделник.

Седнахме край масата, започнахме да ядем и да пием сок мълчешком, после си взехме по едно кафе и аз казах на Уваров:

— Хайде, казвай. Какво е станало? Пак ли има заговор? Русия ще се разширява регионално? Имам предвид в бюджетно отношение.

— Нещо такова — кимна той, — днес ли заминаваш за Питер?

— Да, с влака.

— А знаеш ли защо отиваш там?

— Ъ-ъ. Исках да попитам боговете, но те заминали спешно в командировка. Сигурно за да направят Рагнарок 11 11 Рагнарок (от староисландски ragnarok) — в скандинавската митология гибелта на боговете и на целия свят, последвала след последната битка на боговете и хтоническите чудовища. — Б.пр. в Ростов. И сега аз седя и гадая, чак главата ми ще се пръсне — засмях се.

— Ти си тръгна от втората част на събранието — започна отдалеч Серьога, — а, както си спомняш, с теб седяхме един до друг.