Сергей Минаев - Духless

Признавам, че живях много кратко в плен на тези миражи. Всичко свърши още по време на първата ми среща в реалния живот с онези бунтари от мрежата в бардака „Третият път“. Когато видях цялото това сборище, когато зърнах всички тези изглеждащи ужасно интернетчици, които искаха един от друг пари назаем за една бира, когато погледнах тези грозни момичета, които затрупваха пощата ти с примамливи и високоинтелектуални писма, и всички юноши, играещи на кибер-игри, изгубих последната крепост на духовността в живота си. Когато се срещнах с тях, разбрах, че целите на всички тези революционери са също така примитивни, както на много други представители на социума. Да намерят пари назаем, да открият нови приятели по чашка (отхвърлени хора като тях), да се спасят от недоебаността си и на пияна глава да изчукат някоя пичка, независимо коя е тя, стига да е малко по-симпатична от свиня.

Ето ви моя отговор. Ако видите в интернет интересна общност от хора, които ви поразяват с дълбочината на философията си и с писмовното си майсторство, в никакъв случай не търсете срещи с тях в реалността. Наслаждавайте им се от разстояние, ако не искате нови разочарования.

След като видях всичко това, осъзнах, че, разбира се, в такива хора не живеят нови бъроузовци, чегевари или оруеловци. Всичко беше прекалено плоско и примитивно. Щом разбрах това, започнах да оценявам по друг начин техните текстове и изказвания. И буквално след една седмица стигнах до извода, че всички техни разкази, „трудове“, лозунги и манифести всъщност представляват тюрлюгювеч от компилации на проза и стихове на маргинални литератори от съвременността и на публицисти и политолози от телевизията, само че допълнени с цинизми. А всичките им изказвания не са нищо друго, освен преработени цитати от различни хора, които те представят за свои. От Гьобелс до Солжиницин. В зависимост от това на каква платформа е стъпил ораторът от мрежата. На фашизма или на панславизма.

Интересно е и това, че когато към заплатите на всички тези луискорвалановци добавеха още две стотачки, техният ъндърграунд свършваше точно толкова бързо, колкото е започнал. И като чиновници те ставаха точно толкова усърдни, колкото са били и като застъпници на контракултурата (антиглобалисти, маргинали — подчертайте подходящата дума) само преди два дни. Преди да им увеличат заплатите.

Същото се случва и с мадамите от контракултурата, които най-после се омъжват. А най-ужасното е, че всички тези новопокръстени в офисната вяра маргинали се превръщат в най-яростните й защитници, защото много добре си спомнят как са пили бира „Балтика“ край метрото, поделяйки една бутилка между четирима души. И затова сега вместо Кърт Кобейн или Че Гевара на техните хоругви се появява Лавандос — богът на парите. И те отслужват в негова чест още по-пищни литургии и извършват обилни жертвоприношения във вид на собствените си колеги, защото до смърт не им се ще да се върнат там, в света на „камарадите“, „биричката“ и „купоните в мазетата“. А в душите им вече са напъпили едрите цветове на храсталаците на толкова желаното (колкото и презирано преди време) еснафско щастие. И те са много по-лоши от мумиите в това свое мизерно офисно робство.

Тогава започнах да възприемам това сборище като един голям зверилник. Започнах да се подигравам с обитателите му и да ги унижавам, като разкривах тяхната несъстоятелност в реалността. Аз им отмъщавах. Да, отмъщавах им заради това, че тъй и не можах да се сдобия с оазиса на другия свят. Заради поредната си изгубена илюзия. Заради новото си разочарование. Заради целия техен фалш, в който почти бях повярвал и в който бях готов да се гмурна с главата надолу.

След това и този период отмина. И аз започнах да ходя често на техните сборища, за да слушам за техните дребнави проблеми, за да видя новите персонажи и новите им надути идеолози. Общо взето, за да се потопя в нова атмосфера. В живота на улицата и спалните райони с тяхната мизерия, пиянство, наркомания, разговори за несправедливостта на света, с техните пропили се интелигенти, скинхедс и други такива. За мен това се превърна в нещо като антипод на купоните. Със същата празнота, само че в друга обвивка. Празнотата в икономическата опаковка на дисководещия в „Жульобина“ почти не се различава от празнотата в ярката подаръчна кутия на бутик „Подиум“. Можете да ми вярвате.

И въпреки това продължавах от време на време да хлътвам в света на маргиналите, за да разбера дали съм се отдалечил достатъчно от неговата безперспективност и от евтината му бира, а освен това да усетя дали не съм изгубил окончателно онази простичка способност да се радвам на живота на онези, които все още са в него — в света на нещастниците.