Сергей Минаев - Духless

Какво пък, когато съществуванието ти е празно и безсмислено, самата съдба те отнася в лоното на още по-празни и безсмислени компании. След кратък размисъл реших, че перспективата да прекарам вечерта в компанията на алкохолици, които се мислят за литератори и бунтари, е много по-добра от вечерния диалог с чаша уиски в ръка. И след два часа, само след два часа вече се гмурнах в босяшкото братство. Което се крепеше също като земята в представите на древните на три кита или костенурки: бирата, потните пиянски мъжки прегръдки и думата „камарад“…

Моята интимна връзка с интернет започна преди пет години. През това време изминах пътя на плах и непросветен потребител на програмата Outlook Express до заклет юзер на интернет. В началото за мен всяко писмо беше една малка любовна история. Как ли да го напиша по-любезно? Как ли да завърша писмото и т.н. В представите ми всички адресати бяха същите тъпанари като мен, за които да изпратят факс беше проста работа, но да напишат писмо по електронната поща беше същински „подвиг на разузнавача“. С течение на времето се убедих, че деловата етика не важи за електронната поща и че там всички говорят много по-просто, по-бързо и по-кратко. Без дълги предисловия и витиевати любезности.

Казвам всичко това, защото сега се дразнех от всички хора, които изпращаха разни факсове, а пък малоумниците, които казваха: „Ей-сега ще ви дам секретарката си, тя ще ви каже адреса, вие го изпратете, а тя после ще ми го прочете“, направо ме хвърляха в ужас. Личният имейл е нещо лично като мобилния телефон и да го споделяш с тъпата секретарка не е признак на висок статус, а по-скоро доказателство, че човекът живее в каменната ера и всичките ти бъдещи общи работи с него ще ти донесат само неприятности.

И ето, че аз влязох в интернет. В този изумителен вълшебен свят. Свят, който се състои от порнография, мръсотии, политически некоректни граждани и липса на каквато и да било цензура. Свят, създаден за безделие, за губене на време и за удовлетворяване на извратените ти фантазии. Хората влизат в мрежата точно заради тези неща. Затова са ми много смешни изказванията на отделни аутсайдери, които се представят като „създатели на руския интернет“ и „автори на еди-какви си и еди-какви си известни проекти (които отдавна вече са в базата данни)“, за това, че интернет „не е само средство за комуникация, но и прекрасен каталог за покупки от мрежата, за игри на борсата и за бързо търсене на полезна информация“.

Да бе, знаем я ние тази информация, когато наплюскалият се на обяд чиновник набира в търсачката „young virgin sock big monster’s cock“. Или „проститутки по интернет“. И отиде, та се не видя. Знаете ли коя е първата дума, която набира в търсачката човек, влязъл за пръв път в интернет? Е, в никакъв случай не е „борса“ или „покупка на цветя“. Първата дума, началото на началото, отправната точка за всеки новак е думата FUCK. И е ясно, че първата страница, която ще се покаже на тази дума, няма да съдържа текст от сорта на „Fuck! How beautiful is Shakespeare’s book“. В най-добрия случай там ще има страница на порносайт, където Роко Сифреди ще чука Чичолина в ролята на майката-кралица във филма „Четиридесет и шест сантиметровият Хамлет“.

Смятам, че пътят на 75 процента от новите интернет-потребители започва от тази дума. Другите 24,5 процента пишат нещо по-специално. Например: „Къде да си намеря дрога?“ или „Искам да се запозная с мацка без комплекси“. Останалите 0,5 процента може би купуват цветя, акции или нещо от този сорт.

Аз също не бях изключение от правилото. След като обиколих разни сайтове, където „двама съученика от по-горен клас отнемат девствеността на петнадесетгодишната Таня“ или „учителка по химия съблазнява десетокласник“ (който на вид беше на четиридесет години), след като изтеглих най-различна музика и се нагледах на гадни картинки, на които политици и звезди от шоубизнеса вършеха страховити неща, ми се прищя да обсъдя цялата тази гадория. Когато си изпратил най-гадните страници на всичките си близки и далечни познати, когато всичките ти познати за десети път ти отговарят едно и също, започваш да търсиш други събеседници. И най-страшното е, че много скоро ги намираш.

И наистина мрежата е пълна с хора, които страдат от липса на общуване или внимание. Хора, които са готови да обсъждат с теб до три часа сутринта проблема на „парниковия ефект“ или да си разменят с теб цинични цитати от творчеството на Сорокин. Заради тези неща интернет е много привлекателно нещо. Освен че е прекрасен терен за общуване, той открива пред човека възможности от друго естество. От онова естество, за което сме чели във фантастичните романи. Възможността да се превъплъщаваш.