Сергей Минаев - Духless

С течение на времето това придобива клиничен характер. Смешно е да ги слушаш, как бравурно се величаят един другиго като „главни пиари на руския нет“, „безусловно най-талантливия журналист или литератор в мрежата“ или „най-успешния бизнесмен в интернет“, или (прости ми господи) „идеолог на мрежата“, когато се представят взаимно на хората, които не принадлежат към интернет-обществото. Сякаш тези персонажи с мазни дрехи са донесли със себе си венециански маски и разиграват пред теб карнавал, представяйки се за някой друг. Цялата мрежа наистина е маска за излишни хора. Който няма нужда от маска, няма нужда и от мрежата.

Разбира се, сред тях се срещат разумни, талантливи и наистина оригинални хора. Сблъсквал съм се с много такива в интернет. Но изключението само потвърждава правилото. Когато сравниш броя на малоумниците, психопатите и глупаците с броя на нормалните интересни хора, можеш да се определиш като златотърсач, който е пресял един тон пясък, за да намери едно парченце самородно злато. Всъщност ще се повторя, но всичко това е точно както в реалния живот. Само една от хиляди човешки персони е способна да се съпротивлява срещу вулгарността и уродливостта на околния свят и да остава мислещ човек.

Единствената разлика на мрежата от реалния свят е в това, че тук тълпата се усеща много по-ясно. Ти виждаш как една личност се откроява от общия брой посетители в даден сайт и тамошните обитатели започват един след друг да я ритат с крака, за да я вкарат в стадото. За да не й позволят да се открои. Ако в реалния живот изречената дума се разтваря в атмосферата, то тук написаните букви остават в мрежата. Четеш развитието на диалога, виждаш как в началото един по един, а после като лавина един след друг, копирайки се един другиго, те се нахвърлят върху някого и му запушват устата, докато цялата територия на форума или страниците за гост-посетители не се изпълнят с техните абсолютно сходни изказвания. И всеки различен здравомислещ глас потъва в това море. Това много прилича на случаите, когато тълпата ученици рита с крака новака. Руската мрежа може да се нарече не интернет, а интернат. Интернатът на неудачниците.

Тъй като по това време бях увлечен от литература като тази на Сорокин, Пелевин, Болмант, Елизаров и други такива, някак много бързо се присъединих към нейните любители в мрежата, но след това се уморих да споря и да чета чужди спорове за това дали Сорокин наистина е лайно или не, дали Пелевин е наркоман или са му разказали какво е ЛСД и се задълбочих, озовавайки се в кръга на хората, които не само обсъждат, но и пишат в подобен стил. А тези пишещи често не бяха по-лоши, а дори и по-добри от посочените по-горе автори.

О, колко интересно и ново беше тогава за мен всичко това. Колко свежо ми звучеше. Спорове за съвременната руска литература, за устройството на обществото, за борбата с транснационалните корпорации, за масовата култура, за пътищата на Нова Русия, за противопоставянето на Запада. Колко интересни и оригинални ми се струваха всички мои нови приятели от мрежата. Някои от тях дори пишеха много талантливо. Във всяка реплика имаше предизвикателство към обществото, във всеки абзац се четеше мъката и болката на преситения от живота човек. Текстовете за хероиновата треска, в сравнение с които Бъроуз звучи като ученик (освен ако не са били копирани от Бъроуз), текстовете, изпълнени с адска безизходица (както се досещате, написани от сополанковци, които смятат за основен сатана на всички времена Антъни Шандор Ла Вея). Ами онези интересни момичета? Докато не видиш лицата им, всяка ти се струва като Блаватска или като новата Цветаева, или като новата Мата Хари, или в краен случай като агресивна сексуална хищница, схрускала десетки самци, която гледа на всеки новопристигнал с презрителна оценяваща гримаса.

В един момент бях обзет от абсолютната илюзия, че това е нещото, което се опитвах да намеря. Ето къде са ИСТИНСКИТЕ, проникнати с духовност хора. Оригинални, мислещи човеци, които всеки миг ще сплотят редиците си и ще пометат от лицето на земята цялата тази маса еснафи, които живеят заради новата колекция на Cavalli, заради новия нощен клуб или заради новата служебна кола и служебния безплатен телефон. Ето къде започва революцията. Тя чака единствено мен — последната, заблудена в света на фалша овца, която старателно е скрила духовното си пламъче в гънките на палтото си от Pal Zelieri. Имах чувството, че само след една крачка ще свлека целия натрупан житейски багаж, ще захвърля в краката им всичките си материални и нематериални ценности и ще вляза гол в пламъците на бунта на проповедниците на контракултурата, за да стана една от неговите клонки.