Сергей Минаев - Духless

И наистина, пълната анонимност дава възможност на просяка да се превърне в олигарх, на изрода — в красавец, на затворения самотен алкохолик — в сърцето на компанията, на мъжа — в жена (случват се и такива неща) и обратното. Зная много случаи, когато студент, който се издържа само със стипендията си в Урал, години наред си пише с някоя московска красавица, като й се представя за могъщ бизнесмен (естествено, неженен). А „двадесет и пет годишната“ красавица съответно се оказва пъпчива ученичка.

Твърдението, че мрежата е наводнена само с хора с психически отклонения е пълна глупост. Да, може би техният процент не е малък. Но в действителност няма никакви „психари от интернет“, „сексуални маниаци от мрежата“ и „извратеняци от киберпространството“. Това не са някакви си митични мутанти. Потребителите на мрежата сме ние с вас. Да, да, ти си този, който пише по ICQ на момичето, с което си се запознал преди пет минути във форума: „Искам да те чукам на мръсната маса“. Твоят колега е този, който се киска гадно и оставя коментара си под грижливо изпратената от някого снимка „Момичето и конят“. Всички автори на ужасяващи рисунки с трупове, с разкъсани хора и с порно с пришълци ходят на работа, срещат се с теб в метрото и седят на съседната маса в кафенето.

В реалния живот те са „водещи мениджъри по продажбите на офис техника“, а в мрежата живеят живота на Бил Ебача и Развратната Альона. И там пишат, рисуват и говорят такива неща, че ако ги чуеш от тях в реалния живот, моментално ще откачиш.

Анонимността разкрепостява до неприличие. Точно тя е онзи катализатор, която позволява да излязат навън всички дяволи, скрити до този момент в тъмните кътчета на съзнанието ти. Ха-ха, ще е много интересно да видим лицето ти, когато на работното си място отидеш при своята тлъста асистентка с крепнайлонови чорапи и видиш как тя трака бързо по клавиатурата, пишейки на своя интернет-принц нещо от сорта на „представи си краката ми в ажурни чорапи на раменете си“.

Това е. А сега си представи, че целият офис за един миг се е препълнил с олигарси, съблазнителни похотливи красавици, революционери и литератори, диджеи и печени гангстери. Яко, нали? Олеле, чии са тези крака на раменете ти?

Всички твои срамежливи и трудолюбиви колеги отведнъж са свалили маските си и са станали такива, каквито са. Или по-точно, такива, каквито искат да бъдат. Кретени, извратеняци, женкари. Недостъпни красавици, фатални жени и развратни курви.

Мрежата засмуква много бързо. В нея можеш да намериш най-различни познати. От сайта на феновете на „Спартак“ до напълно луди толкинисти, които спорят до прегракване как е най-добре да се направи „магически жезъл“ от обикновен чук. Геймъри, програмисти, хакери, еротомани, гейове, наркомани, графомани, рокери, пънкари, скинхедс, хиперционисти, фашисти, обикновени идиоти, любители на фут-фетишите, домакини, кулинари, автолюбители… Какви ли няма тук. За всеки вкус. Ти само си намери някакво увлечение и веднага ще откриеш съмишленици. Всички те комфортно са се настанили из безбройните чатове, форуми, страници за гост-посетители, домашни страници, сайтове и сайтчета, портали за „междугалактическо общуване“ и „затворени клубове в мрежата на елита“ (има и такава).

Всички, които обичат да говорят за политика, да философстват за съдбата на Русия, всички маргинали от контракултурата, толкинисти, бизнесмени от мрежата, които вдъхновено примамват недалновидните инвеститори да влагат милиони заради някакви митични перспективи на „бързо развиващия се руски нет“ са обединени от едно. Това са комюнити отхвърлените. Общността на хората, изместени от реалния свят заради пълната си професионална непригодност или ненужност. Хора, които взаимно си придават значимост, държейки на повърхността целия този сапунен мехур, наречен руски нет. Едни го правят, за да измъкнат няколко хилядарки от будалата, който не е осведомен за безперспективността им и десетината провалени от тях проекти, пропити в кафене „ОГИ“, изпушени в кухните и изприказвани във форумите и личните дневници.

Други живеят в мрежата, защото нямат къде другаде да живеят. Не в смисъл на жилищна площ. Те са ментални клошари. Не са интересни на никого, в по-голямата си част са мизерни, подтиснати и бездарни хорица. В реалния живот работят като системни администратори, дребни чиновници, ниско поставени служители в рекламни агенции, уебдизайнери, които за десет години тъй и не са създали нито един шедьовър, журналисти-многостанници (по 50 долара на колонка) — изобщо все някакви затормозени синекури, озлобени срещу целия свят, който не им позволява да реализират стремежа си към лидерство. Техният наполеонов комплекс се излива в интернет, където те се правят на идейни вождове, разпръсквайки около себе си „идеологическата прогресивна мътилка“ в цели пасажи. В мегабайтове с кухи манифести, изпълнени с откраднати речеви обороти, гарнирани с цинизми, и заимствани лозунги от сорта на „Консумирай, работи, пукни“, „Големият брат вижда всичко“ и „Аз съм враг на държавата“. Естествено, че покрай тях моментално се сформират кръгове от също такива уебовци, които са готови до дълбока старост да си играят на антикомформизъм и контракултура с единствената цел всеки петък да имат компания на чашка. Хора, които „те разбират“.