Сергей Минаев - Духless

Системата 3D представлява затворен кръг от парични потоци. Тя прилича на кръговрата на водата в природата. Само че за разлика от кръговрата на водата, която преследва основната си цел — борбата за живот, кръговратът на паричните потоци се бори с депресията.

Депресията е четвъртото „Д“, за което тук не се говори. От което всички се страхуват и от което бягат, тъй като не искат да си признаят нейното съществуване. Тук тя е навсякъде. В чашата с кафе, в чинията с карпачо, в онова момиче със сивкавото лице, в неоновия надпис над бара, в сервитьора, който ходи из залата като на пружини, в онзи мъж, който излиза от тоалетната и разтърква носа си. Тя просто витае във въздуха. Самият въздух е изграден от нея. Тя е основата на всичко.

Мумиите се стараят да я прогонят. Правят всички тези невероятни купони, купуват невероятни дрехи за невероятни пари (които, както се разбира от казаното по-горе, нямат покупателна способност, а имат по-скоро символичен характер), сменят еднаквите си любовници-мумии.

Тук всички толкова са си писнали, че наистина им се ще да избягат, но няма къде. Кръгът на движение е ограничен от зоната на мумиите. С всички тези салони, магазини, клубове и ресторанти, които си приличат. Затрупани с еднакви списания и еднакви посетители. Те дори много биха се радвали да си поговорят с хората, но хората не ги помнят, а онези, които ги помнят, също вече са станали почти мумии.

Това наистина беше затворническа зона. Срокът на присъдата ти в нея не е известен. Никой не те е вкарвал тук насила. Ти сам си избрал своя път. И за теб вече няма връщане назад. Остава ти да чакаш физическата ти обвивка да се изтощи и всичко да свърши. Единственият въпрос, който понякога те измъчва, е: кой е началникът на зоната, който ръководи всичко това? Кой движи процесите и избира героите, на които трябва да подражаваш?

Понякога стигаш до извода, че този началник си самият ти. Макар че би било по-правилно да се отговори по друг начин: тук всеки живее в гробница, която е построил собственоръчно. Всеки си избира сам героите и сам си е началник. А всички гробници и герои са еднакви за всички, защото при мумиите не може да бъде другояче. Мумиите са обединени от общ космос. От обща религия. И нейното име е БЕЗДУХОВНОСТ.

И наистина, тук всички ние сме БЕДНИ ДУХОМ.

Ти идваш на презентацията на новата колекция чанти „Tod’s“ и виждаш всички тези фурии, които с пламнали очи се щурат като по време на пожар, разблъсквайки продавачите с лакти, и помитат от полиците всичко, което е изложено на тях. А след това през нощта ги срещаш в новия, открит току-що ресторант, който претендира да е на гребена на вълната през този месец. И виждаш всички тези дъвчещи и пиещи манекени с чувство за изпълнен дълг, изписано на лицата им. У теб остава осезаемото усещане, че за тях смисълът на живота е да профукат за един ден всичко, спечелено за храна, аксесоари и дрехи. И те май че са щастливи единствено в краткия миг, когато плащат покупката. През онези няколко минути, когато сменят парите срещу плътски удоволствия. А сега седят и мислят с какво да ангажират утрешния си ден. По какъв друг начин да прогонят скуката. В този момент приличат на нюйоркски бездомници, каквито показваха по телевизията преди, по време на съветската власт. Бездомниците седяха в обществените столови, без да свалят шапките си, ръкавиците си с изрязани пръсти и табелките на гърдите си с надпис: „HOMELESS. WILL WORK FOR FOOD“ 10 10 Бездомен. Ще работя за храна (англ.). — Б.пр. .

Като гледах бездуховните лица на нашите московски мумии, направо ми се щеше да окача на гърдите им табелки със слогана: „ДУХLESS. ЩЕ РАБОТЯ ЗА ХРАНА (И ДРЕХИ)“. А отдолу да сложа логото Dolche&Gabbana.

Истинска катастрофа. До каква степен трябва да е деградирало обществото за някакви си стотина години. Ако преди хората са решавали глобалната задача дали са се състояли в този живот, сега техните пра-пра-правнуци решават задачата как да се озоват в еди-кой си клуб и да се състоят тази вечер. Ако в началото на миналия век героят на обществото е бил момчето, застанало до извора на революцията — Паша Корчагин, днес то е сменено от момчето, застанало до входа на нощния клуб — Паша от фейсконтрола. С него правят интервюта, той се надува, говори някакви глупости и дава съвети как да станеш пълен идиот. Той — Паша от фейсконтрола, е истинският властелин на мислите. Защото точно този нощен страж решава дали в крайна сметка ще попаднете в света на мумиите и дали сте се приближили достатъчно до него или не.