Сергей Минаев - Духless

Отначало те бяха единици. С течение на времето станаха все повече и повече. Те имаха нужда от място за общуване със себеподобните, за да въвличат други хора в своя кръг и за да увеличават армията си. Можете да сте сигурни, че един прекрасен ден те ще изпълнят целия град. И така, когато броят мумии на квадратен метър полезна площ в двата ресторанта и двата клуба стане критичен, в града като мухоморки след киселинен дъжд започват да се появяват безбройни бутици, салони, клубове, ресторанти и кафенета. Всички онези места, в които сега можете да ги видите всяка вечер.

За да идентифицират своите събратя сред посетителите в изброените по-горе заведения (някои от които все още са хора), им трябваше собствена навигационна система, нещо като програмата „свой-чужд“, която се монтира на самолетите и корабите. И тогава на помощ на света на мумиите се притича светът на търговските хитове. Точно с това се обяснява фактът, че всички мумии са облечени почти еднакво, защото списъкът на модните марки в света на дрехите и автомобилостроенето изобщо не е голям. За да се разпознаят помежду си, вече не им трябва нищо друго, а не както преди, когато дълго опознаваха събеседника си и подхващаха безкрайни диалози за това „кой къде се облича и къде почива през лятото“, та накрая да разберат към кой свят принадлежи случайният им познат. Вече е достатъчно визуално да определиш марките на дрехите на седналите край съседната маса персони, за да си сигурен, че те също са мумии.

Да не си мислите, че всички тези примамливи слогани по витрините тип „Нова колекция. Лято’2006“ и фолиата на лъскавите списания с препоръки за актуалните през този сезон цветове на дрехите и дизайна наистина отразяват колко стремително се променя светът на модата? Какво говорите! Всъщност всеки сезон се променя въпросният код на марките, та да не би в техния свят да се вмъкне чужд човек.

Тук всичко е максимално опростено. Начините за общуване на мумиите трябва да са максимално прости. За да не извършват излишни и обременителни манипулации с мозъчните си гънки, съществува комплект от кодови фрази, при чието произнасяне другата мумия разбира целия смисъл на въпросния разговор.

Например, когато се срещат две момичета-мумии, а едното идва по-късно, то сяда край масата, целува приятелката си по бузата и казва на другото:

— Извинявай, закъснях. Виж — и слага чантата си на масата, — в Третяковка.

Приятелката й веднага разбира, че закъснялата е посетила бутика „Mercury“ в „Третяковски пасаж“. Че си е купила оттам две чанти, сетне е отишла да пие кафе в „T.R.E.T.Y.A.K.O.V. Lounge“, а след това е разгледала обувките „Gucci“ и затова е закъсняла.

Ако мумията разговаря с някакъв човек и чуе нещо от сорта на: „Хайде. Отивам в «Третяковка» да разгледам картините“, мумията страшно ще се учуди. Ще започне да напряга мозъка си и да задава уточняващи въпроси от сорта на: „Какви са тези картини?“.

— Откриха изложба на италианците.

— Ама, да не би в „Prada“ да са дошли нови каталози?

Както става ясно, на мумията не й е известно за съществуването на Третяковската галерия. И за нея не съществуват никакви други Третяковки, освен поредицата от бутици. Така след две години мумиите окончателно ще се отучат да говорят и само ще показват една на друга тоалетите си или новите си любовници, за да не напрягат чуждите уши със звуци, различни от фоновата музика, която диджеите пускат в ресторантите.

А да четат те най-вероятно вече са се отучили. Иначе как ще обясните факта, че повечето лъскави списания бяха пълни почти изцяло само със снимки от презентации, от откривания и закривания на летни веранди и от други празници за сърцето? А други приличаха просто на една перманентна фотосесия от безкрайно парти. А мумиите седят и разглеждат картинки. Когато виждат там себе си или свои познати, страшно се вълнуват, сочат с пръст снимките и издават звуците „Уау! Супер! Яко!“ и други такива. Мисля, че са заимствали тези условни сигнали от китовете или делфините, които раздират водните простори с ултразвуковите си викове в търсене на себеподобни.

Докато разглеждат всички тези гробници, докато обличат всички тези савани и докато съзерцават фото-некролозите на своите познати в списанията, мумията оглежда себе си и казва: „И аз съм като вас. Вие ме признавате за своя, а аз — вас. Ние много добре знаем къде се намираме. Всичко това е написано, заснето и построено за нас. Друг свят не съществува.“

Така се оформя обвивката на пространството, в което мумиите живеят. Компютърната игра в положението на реалния град с названието „NIGHT PEOPLE“.