Сергей Минаев - Духless

Изслушах всичко това с усмивка, завъртях глава и макар тя отдавна да ми беше ясна, все пак малко се ядосах, докато слушах тези тъпотии.

И изведнъж тя рязко смени темата „Gucci“ и най-неочаквано ме цапардоса с друга тема:

— Виж какво, хайде вече да тръгваме, искаш ли? Пътьом можем да се отбием при една моя приятелка, дължа й пари, а утре тя на всяка цена трябва да ги даде на някого за нещо. СИГУРНО ИМАШ ДВЕСТА ДОЛАРА?

Тази тема беше толкова гнила и несъвременна, че ми стана гадно. Това беше лайнян подход от нейна страна, защото утре сутринта щях да й дам тези пари под същия фалшив предлог. Но сега, особено след разговора за „другите ценности“, преходът към кинтите беше просто неуместен. И в мен изведнъж нещо рязко се прекърши, и аз не исках да ходя никъде с нея, и осъзнах, че макар да съм доста позагрял и възбуден, сега най-правилното решение беше да се отърва от нея. И то колкото се може по-бързо. Кимнах й под предлог, че преди да си тръгна, трябва да се сбогувам със Саша, станах и излязох. Тя отвори чантата си и започна да рови в нея. Сигурно искаше да изглежда още по-секси, но на мен вече ми беше през оная работа.

Отидох в централната зала със сериозното намерение да се сбогувам със Саша, който се опита да направи вечерта ми толкова хубава. А освен това си помислих, че може би, преди да изляза на магистралата трябва да засмуча една магистралка. Нямаше го в залата, покрай тоалетната — също. И аз отидох в другите VIP-зали. Както предполагах, той наистина се бе настанил в онази, която беше до входа към централния бар. Саша лежеше възнак на дивана, в едната си ръка държеше угаснала цигара, а с другата галеше по главата някаква остригана девойка, която му правеше минет. Аз се приближих, без дори да си помисля, че бих могъл да му попреча (вече бях много пиян) и зачаках да отвори очи.

Оглеждах отстрани девойката и… изведнъж проумях, че — да му еба майката! — това изобщо не беше девойка и дори тъкмо обратното. Това беше някакъв млад педал, който в момента осмукваше моя добър познат, като на това отгоре имаше страшно крадлива физиономия, а пък моят добър познат дори лекичко простенваше! Фак! Ама, че познати съм завъдил. В този момент Саша отвори очи, усмихна ми се, приближи два пръста до устата си и ми изпрати въздушна целувка. Самият аз често използвах този престорен жест, заимстван някъде от крайбрежието на Франция, когато поздравявах момичета. Но в този случай той просто взриви главата ми. Изхвърчах като тапа от випа, изтичах покрай бара към изхода и излязох навън.

Запалих цигара и си тръгнах от това ебано място. Когато се отдалечих на достатъчно разстояние, ми хрумна, че трябва да си хвана такси до вкъщи. Махнах с ръка и желаното такси дойде веднага. Помислих си, че сигурно ще налетя на някой алчен таксиджия и че щеше да е по-добре да спра частник, но все пак се качих. Казах адреса си и ние потеглихме.

Докато пътувахме, разглеждах нощния град и постепенно потъвах в алкохолната мъгла, пред очите ми притъмня и започнах да усещам, че слепоочията ми натежават. Опитах се да събера сили, загледах се през прозореца, запалих цигара и се замислих, че всъщност не се беше случило нищо особено. В края на краищата, аз не се бях отдал на педала. А освен това се улових да мисля, че обожавам да се возя из нощна Москва, да разглеждам неоните, колите и проститутките по улиците. След проститутките се сетих и за онази мацка в клуба, изплюх се през прозореца и си помислих, че хората са прави като казват, че честните московски госпожици са много по-скъпи от проститутките. Усещането ми беше доста противоречиво. Беше ми гадно и в същото време ми стана много тъжно.

И в този момент най-неочаквано се разплаках. Съвсем наистина, сълзите течаха по лицето ми, аз ги размазвах с ръкава на якето си както проститутка от гарата размазва евтиния си потекъл туш, хлипах и подсмърчах.

Странно, мислех си, че съм станал толкова циничен и че вече е страшно трудно да ме изненадаш. А това, че някой би могъл да ме разплаче, можеше само да ми се присъни.

Уж вече хиляди пъти бях виждал целия този град — този Содом. С неговите продажни мадами, готови да ти се отдадат за пет минути в тоалетната и за петнадесет минути в дома ти в зависимост от това какъв часовник носиш на ръката си в съответния момент. С неговите продажни партньори, готови да провалят всеки съвместен бизнес срещу един грам кокаин. С приятелите, които те продават за две минути между две чаши. С цялата негова морална и физическа педерастия. С хора, болни от гонорея на душата. Всеки път очаквах от околните нещо в този дух и всеки път, когато се случваше нещо такова, се чувствах пълен скапаняк. Вероятно такова чувство остава у хората, които проиграват големи суми пари на карти във влака със случайни спътници. Уж всички знаят, че ако играеш на карти във влака с непознати хора срещу пари, вероятността да те измамят, е 99%. Но кой знае защо хората не престават да играят с мошениците. А след като ги преметнат, дълго време ходят с усещането, че са пълни мухльовци.