Сергей Минаев - Духless

Някой ме потупа по рамото изотзад. Обърнах се. Там стоеше моят добър познат Саша, специалист по промоциите, отчаян женкар и купонджия. До него бяха застанали две симпатични момичета. Едното дори много си го биваше. Имаше хубави гърди и стройни крака. Тъй като вече бях доста пиян (докато траеше лайняното шоу, успях да излоча три дози уиски), можех да оценя само тези нейни атрибути. Сашка започна да ми говори нещо от сорта на „стига си гледал този педал“, пътьом ме запозна с приятелките си и ме помъкна към една от VIP-залите. Тръшнахме се на дивана и аз с удоволствие отбелязах, че най-после съм се отървал от дебелия представител на медийния пазар. Сервитьорът ни донесе шампанско и суши, пуснах в кожената му папка VIP-картата на заведението и кредитната си карта и изобщо много се зарадвах на създалата се ситуация.

Започнахме разговор за всички тези тъпи кретени, които изобщо не разбираха какво гледат, за хората, побъркани на тема хитови стоки и за други такива неща. Аз подхванах любимата си тема за това, че скоро ни очаква световна диктатура на мултинационалните корпорации. Саша с упоение ми разказа, че в момента чете книгата на Наоми Клайн „Без лого“ (с удоволствие отбелязах наум факта, че съм я прочел преди една година и продължих да го слушам с чувство на интелектуално превъзходство) и че перспективата да живеем в света на Барби е много реална заради тези добитъци, които са готови да се избият помежду си заради една нова вратовръзка. (Трябва ли да споменавам, че в този момент бях облечен с изумителен костюм Paul Smith, а той — с някакъв щур съдран дънков костюм и модни маратонки Dris Van Nooten).

Бъбрехме си много кефски, пиехме шампанско, Саша галеше по бедрата и двете пички, като от време на време целуваше ту едната, ту другата, при нас непрекъснато идваше някой, поздравявахме се и ето, че… най-ненадейно на масата се появи един сгънат на четири плик. Саша ми направи знак с очи по посока на тоалетната. Двамата станахме и излязохме.

По пътя към тоалетната ме обзеха известни съмнения, тъй като си спомнях неотдавнашното произшествие с ченгетата, с разпита и със свидетелите. Спрях като вкопан и казах на Саша:

— Брато, върви сам. Вчера прекалих, страх ме е, че вените ми ще се пръснат, пък и вече съм погълнал сума алкохол. О’кей?

Саша направи недоумяваща физиономия, сви рамене и ми каза:

— Е, както искаш. Ти си свободен човек в свободна страна, това си е твое право.

— Аха… Точно така — обобщих мрачно.

След пет минути Саша излезе от тоалетната, наплиска лицето си със студена вода, после се избърса със салфетка и ние тръгнахме обратно. Преди да стигнем до нашата зала, срещнахме още едни наши познати. Двама младежи и една девойка, които пиеха от малки бутилки нещо като шампанско, само че с ягодово червен цвят. Започнахме да си бъбрим с тях, те ни попитаха дали „имаме нещо“, Саша кимна утвърдително и им даде плика.

Те отидоха в тоалетната, а ние ги изчакахме да излязат, за да ни върнат кокаина, и продължихме да си бърборим. Аз му казах, че сигурно е много смешно да се види как ще се поберат там, особено онази крава (момичето наистина беше много дебело). Саша също се разсмя, но се усещаше, че вече се вдървява. Мен пък започна да ме хваща алкохолът и ми беше много весело и похотливо. В това време Саша ми предложи да взема една от неговите пички, която ми харесва повече. Отбелязах наум, че макар според слуховете в момента той да печелеше добре, всъщност си оставаше същият готин пич, какъвто си беше, когато се запознахме.

И ето, че нашите познати се върнаха и ние тръгнахме към дивана. В наше отсъствие мадамите бяха излочили цялата бутилка шампанско и сега седяха и ни гледаха с плувнали очички. Седнах до онази, която ми хареса още в началото, и започнах да се целувам с нея. Известно време се отдадохме на натискането, тя ме галеше по ципа и разкопчаваше ризата ми, мушкайки под нея ръката си със страшно дълги нокти. Аз я пощипвах лекичко по циците и си мислех, че вечерта общо взето е хубава. Щеше ми се да пийна още нещо, преди да тръгна да се чукам с нея. Отдръпнах се от пичката и потърсих с очи сервитьора. Саша вече беше изчезнал с другото момиче.

Донесоха ни още шампанско. Чукнахме се и в този момент девойката подхвана разговор. Сигурно се чувстваше неудобно, че я награбих ей-така, без прелюдия. Мушна ръка в косата ми и започна да говори, че двамата със Саша, когото тя кой знае защо нарече Федя, сме били прави за всичко и колко е ужасно, че всичките й приятелки са станали такива „вещоманки“ (така се изрази тя) и са се побъркали по „Gucci“, но тя изобщо не разбира това и че има и други ценности (например, секс, отбелязах наум) и че на нея „Gucci“ изобщо не й харесва, освен може би часовник — има един модел — който би си купила, и това е.