Сергей Минаев - Духless

Цялата компания от любители на интернет, наброяваща около двадесетина души, се бе настанила край две събрани дълги маси. По масите имаше много водка, бира и малко мезета, което беше крайно недалновидно, но в същото време се обясняваше с липсата на пари. Очевидно Пегасът не беше Вълшебният лопатар от анимационното филмче, който рие с копито, а наоколо хвърчи злато. Но това, че той също може да рита с копито и то доста силно, ставаше ясно, когато погледнеш смачканите физиономии на някои от хората, които отдавна присъстваха в този литературен ъндърграунд. Отидох до масата, здрависах се с онези, които познавах отдавна, те дръпнаха един стол за мен, а аз веднага си поръчах уиски и се загледах в насъбралите се.

Присъстващите на купона три момичета започнаха съсредоточено да ме оглеждат. Усмихвах се на всички и най-вече на тях колкото се може по-добродушно. Едното от момичетата ме попита дали другата седмица ще отида на нечий концерт в Дома на културата „Горбунов“. Отвърнах й, че не зная, но че не е изключено да го направя и й предложих уиски. Това моментално предизвика негативната реакция на младежа, който седеше до девойката и който отдавна вече се беше напоркал и си правеше разни планове за нея. Приятелят му, който седеше до мен, също започна да се напряга и аз се почувствах като център на противоречия, център на привличане, ябълка на раздора или както там още се нарича това. Напрежението се подсилваше и от факта, че пиех уиски, което само по себе си вече беше провокация. Пък и момичето беше грозно и смотано, та затова аз му изглеждах направо като принц. А като се имаше предвид, че момчетата, които седяха до него, бяха пияни, неплатежоспособни и с морави физиономии, аз бях принц на квадрат и дори може би самият престолонаследник. И в сравнение с мен този псевдопролетариат нямаше никакъв шанс, впрочем, както и това момиче… Но общо взето ми беше много гот и ситуацията по-скоро ме забавляваше, отколкото да ме напряга. Стараейки се да разредя атмосферата и да отхвърля темите за предстоящите разбори, предложих на всички присъстващи да се напием, което предизвика бурно одобрение.

Компанията се делеше на три лагера. Четирима спящи в края на масата пияни литератори, близо седем младежи, които засега не бяха чак толкова пияни, три девойки, които обсъждаха дейността на националните болшевики на Лимонов, и още шестима младежи, които се бяха скупчили около един пълен юноша с умно лице, обрамчено с кръгли очила и малка брадичка. В началото той говореше нещо, после наля на всички водка от гарафата, а след като свърши речта си, погледна внимателно всички в очите, явно, за да оцени ефекта от речта си. Тъй като седях в центъра на втория лагер, първо се опитах да вникна в онова, което обсъждаше тази група.

На масата имаше разпечатка от сайта на Национал-болшевишката партия. Това бяха текстове на Лимонов с крещящата „шапка“ „Словото на Вожда“ и някакви снимки. Единият от присъстващите — момък с бръсната глава, облечен целият в черно, който се казваше Иван (но се представяше единствено и само като Краставия), четеше на глас:

— „На онези, които смятат, че аз съм предводител на ордата на неразбраните млади варвари, искам да припомня, принуден съм да припомня, че аз съм руски интелигент от революционен тип и съм близък до редиците на Радишчев, Херцен, Бакунин, Чернишевски… От историческа гледна точка аз не съм по-малък «интелигент» от предводителя на интелигентите Григорий Алексеевич Явлински и мисля, че като автор на тридесет и седем тома съм по-интелигентен от него. А ордата, която върви с мен, е младата интелигенция на Русия, «племе младо, непознато». Лимонов е единственото, което те все още не са прегазили. Партията расте, младежта идва при нас. Дори пресата вече не може да ни пренебрегне. Акциите на национал-болшевиките стресна цялото това блато от журналя. Само погледнете как се втурнаха към нас! Разбират, мръсниците, че скоро ще върнем страната на народа. А по регионите направо цари същински кошмар. Безчинствата на местните чиновници и обедняването са толкова големи, че вече никой няма сили да търпи това. Русия е бременна с революция. Националните болшевики са страшно популярни. Още малко, още половин крачка и ще се започне. Ще пометем като фурии тези временни явления“ — обобщи Краставия.

Той произнасяше думите „Русия“ и „народ“, поемайки развълнувано въздух. И това жонглиране с думите като че ли му доставяше удоволствие близко до оргазма. Отбелязах наум, че един мой познат от светския елит произнасяше по същия начин „мултинешънъл“ и „глобализация“. Макар да беше ясно, че и Краставия, и онзи мой познат употребяваха въпросните думи, за да подчертаят принадлежността си към определени лидерски части на социума. Или ги използваха като форма за собствената си идентификация в очите на околните, но в никакъв случай не и заради това, че наистина се интересуваха от проблемите на народа или от бъдещата глобализация на бонусите за цялата планета.