Сергей Минаев - Духless

Присъстващите многозначително мълчаха. Замислих се за това, че всички тези наши доморасли идеолози на революцията, всички тези левичарски части от интелигенцията винаги са изпитвали огромно влечение към такива префърцунени формулировки като „орди“, „варвари“, „Руски интелигент от революционен тип“ (последното звучеше като руска канонерка тип „Русич“), „Русия е бременна с революция“. Във всяка запетайка имаше ужасно позьорство, маска на свята мисия, величава значимост и други такива. А зад всичко това се криеше празнота, бездействие, липса на каквито и да било задачи, идеали и помисли всичко да се промени към по-добро. А най-важното, най-шибаното във всичко това беше дребнавостта на целите от сорта на банкет или кола, платена от спонсорите. И алчното желание на всяка цена да се вкопчиш, да влезеш в кохортата на властимащите, а после да се сетиш за народа едва в навечерието на следващите депутатски избори.

И направо те обземаше страх, като си представиш, какво би станало, ако тези хора по някакъв начин се озовяха във властта. В какъв бар „Халбата“ щяха да превърнат страната, прикривайки се зад желанието да я отърват от всичко гнусно, създадено от „предишния престъпен режим“. Само че проблемът бе в това, че те нямаше да я залеят с водка. Представям си с каква наслада щяха да ораторстват и да извеждат във вътрешните дворове на затворите нас — мениджърите от средните и висшите звена. По това време олигарсите вече щяха да са избягали оттук и на въпросната прословута средна класа щеше да й се наложи да играе ролята на тиранина, създал благополучието си с кървавия труд на народа, който сега трябва да се изправи пред свещения съд. Никой нямаше да си спомни имената на онези, които са изцеждали природните недра в своя полза, но за сметка на това винаги щяха да се намерят „народни отмъстители“, пламтящи от свещения огън да разчистят личните си сметки с притежателите на по-хубавите коли в квартала, на скъпи часовници и костюми. Много по-приятно е да унищожаваш онези, от които си изпросвал по една петдесетачка или стотачка, отколкото да се бориш с напусналите страната милионери. Да, в елитна Москва щяха да изчезнат хората, белязани с „тодс“, „прада“, „блясък“ и „галерия“. А след това всички тези отвратителни последователи на Краставия щяха да плъзнат из регионите, за чиято съдба в момента говореха с патос. И щяха да доизядат разлагащия се труп на Русия. Макар че, разбира се, всички тези фантасмагории и революции щяха да свършат преди още да са започнали, веднага щом се появеше първата що-годе значителна вноска от спонсорите, изпратена за личните нужди на вождовете. Кинтите отново щяха да победят злото и други такива.

— Имам една приятелка Надя, която прибраха в кауша миналата неделя — намеси се в разговора една девойка на двадесетина години с мило и интелигентно лице, която беше добре облечена и добре поддържана. — Заедно с двама младежи от тяхната група тя се опитала да залепи на вратата на приемната на Федералната служба за сигурност плакат с Фантомас и надпис „Аз съм Фантомас, а ти си лайно!“ Веднага ги спипали, закарали ги в ареста и ги държали там осем часа, а после ги пуснали. И тя ми разказа какви ужасии стават там. Вярно, не са ги били, но методите им били гестаповски.

— Е, тя пък какво си е мислила? Че ще й връчат орден „За заслуги към отечеството“? От какъв зор се е замъкнала там? — попитах аз. — По-добре да си беше седяла вкъщи и да беше чукала гаджето си. Да беше отишла на театър. Изобщо какви са тези глупости?

Момичето се притесни. От една страна, всичко вървеше по план. Тя флиртуваше с младите революционери, разговорът с тях винаги беше на една вълна и тя със сигурност знаеше какво щеше да й отговори онзи младеж, към когото адресираше тази случка, с цел да завърже или да продължи отношенията си (защото смятах, че присъствието на момичето в подобни политизирани сборища е съсредоточено единствено и само върху ебането). Но в този момент аз се намесих с общо взето логичната си забележка и съсипах цялата й матрица. И нейните ментални везни започнаха да се колебаят между здравия разум, продиктувал реакцията ми, и стремежа й да изглежда на компанията като „свое“ левичарско-бунтарско девойче (макар и от добро семейство).

— Това не са глупости — застъпи се Ваня за нея. — Трябва да се противопоставяме по всички възможни начини на този фашистки режим. На всяка крачка. Водата може да издълбае камъка. А след това критичната маса сама ще нарасне и ще помете всичко това на пичка му лелина.