Сергей Минаев - Духless

Миг преди фотоапаратът да щракне успях да забележа с периферното си зрение как една от секретарките мушна главата си в кадъра като малоумника от клипа на Darren Hayes „I wanna be popular“, който се опитва да участва в снимките на MTV. Представих си какво щеше да излезе на тази снимка. Застинали в неестествени пози, изопнати като струни хора с тържествени лица като на погребение и с очи, в които е изписана смесица от страх и раболепие. Остава само над главите им да се изпише слоганът:

ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА ПРОДАЖБИТЕ НА ДРЕБНО!

Втората част на заседанието беше посветена на отчета за международните успехи на компанията, перспективите на пазара и възловите моменти за дистрибуцията в Русия. По традиция планът на продажбите нямаше да бъде обявен и щеше да пристигне по-късно по пощата. Некьор не беше чак такъв идиот, че да запраща цифри, завишени с около тридесет процента, в очите на присъстващите, та моментално да бъде разкъсан от шефовете на отдели. Общо взето тази част от „Марлеозонския балет“ обещаваше да бъде още по-скучна. Нямаше да свалят ордените на никого, но по-важното бе, че на никого нямаше да му свалят и пагоните.

Некьор предложи на всички присъстващи да си поръчат кафе-чай-вода. Старият тарикат беше великодушен. Много добре разбираше, че бонусите вече са раздадени и че планът щеше да бъде изпратен в негово отсъствие и по този начин бе решил да облекчи предстоящото мъчение със своето словоблудство. Бе решил да създаде, тъй да се каже, „демократична атмосфера в семейното предприятие, каквото беше навремето нашата фирма“ или каквото там пишеше в презентацията на компанията.

След известно време влезе секретарката с един поднос, отрупан с чаши за кафе. Служителите, които седяха най-близо до входа, вземаха един през друг чашките и ги предлагаха на Некьор. Той благодареше на всички и напомняше, че все пак е поискал чай. И всички дружно започнаха да съскат на секретарката като гъсоци в селски двор: „Не чухте ли какво поиска мистър Некьор?“

Двама души се възползваха от случая и настойчиво обявиха, че те „също са поискали чай, а не кафе“. Имах чувството, че след миг всички дружно щяха да се откажат от кафето в полза на чая, следвайки почина на ръководството.

Секретарката излезе, а всички започнаха да въртят разочаровано глава, огорчени от нейната разсеяност. А в този миг на мен ми се прииска да стана, да вдигна ръце към небето и да извикам с негодувание: „Сега разбирате ли защо имаме проблем с изпълнението на плана? Възможно ли е да постигнеш нещо с такъв секретариат?“ И бях сигурен, че всички присъстващи щяха да ме подкрепят. Защото най-важното в нашата работа бе да откриеш навреме пушечно месо. Да вземеш най-незначителния персонаж, от когото по принцип нищо не зависи, и да припишеш всичките си неуспехи на това, че той е разпечатал нужния документ с малък шрифт и ти не си успял да видиш нещо.

Секретарката отново се появи с изплашено лице и сложи пред Некьор вода, а чаят му даде на някой друг. Лицето му почервеня и той вече беше готов да излее водата на главата на нещастната тъпа секретарка, срещу която всички наоколо съскаха, а тя се опитваше да размени местата на чая и водата, хващайки ту едната, ту другата чаша. А ропотът на присъстващите достигна апогея си и сякаш след миг адът щеше да се разтвори под краката на секретарката и тя да пропадне в корпоративните бездни.

Но ето, че размяната на напитките завърши успешно, изпъдиха секретарката от залата за преговори, а Некьор придоби изражение на добрия баща на семейството и заговори нещо от сорта на: „Е, днес всички имахме тежък ден, всички се изморихме и не бива да бъдем чак толкова строги към колегите си“. Директорът на нашия филиал също закима добродушно, от което си направих извода, че все пак ще уволнят секретарката.

В това време докладът на Некьор започна. Той отиде до дъската и се зае да чертае диаграмата на цифрите на прираста през тази година, на перспективите за развитие на групите стоки през следващата година и така нататък. След това монотонно и подробно изложи изводите от изминалата финансова година във всяка страна, където компанията имаше дистрибуция. Започнах да си записвам бавно и точно…

На фразата „добри резултати бяха постигнати от нашите филиали в Югоизточна Азия“ вдигнах ръка, за да помоля да отида до тоалетната. Не беше по силите ми да седя и да си представям как плувналите в пот работници от водещите световни отрасли се давеха с генномодифицираната консервирана царевица, повишавайки резултатите на продажбите на нашата славна компания. В течение на пет минути на вдигнатата ми ръка не реагираха нито присъстващите, нито докладчикът. Тогава просто излязох от залата за преговори. Тръгнах по коридора към кабинета си и по пътя срещнах същата секретарката, която пиеше чай или кафе.