Сергей Минаев - Духless

Здесь есть возможность читать онлайн «Сергей Минаев - Духless» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Персей, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Духless: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Духless»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

    Работя като търговски директор — такава съвременна разновидност на скъпа проститутка, която лавира между различни интереси. Цялата ти задача се свежда до това, час по-скоро да докараш боса (клиента) до оргазъм…
    Аплодирах наум вулгарността и цинизма на този град. С неговите продажни мадами, готови да ти се отдадат за пет минути в тоалетната и за петнадесет минути в дома ти в зависимост от това какъв часовник носиш на ръката си в съответния момент. С неговите продажни партньори, готови да провалят всеки съвместен бизнес срещу един грам кокаин. С приятелите, които те продават за две минути между две чаши. С цялата негова морална и физическа педерастия. С хора, болни от гонорея на душата. Всеки път очаквах от околните нещо в този дух и всеки път, когато се случваше нещо такова, се чувствах пълен скапаняк.     Когато излезе „Духless“, си мислех, че ще остане незабелязана. Но когато се случи обратното, аз се изплаших. После ми позвъниха от милицията и ми казаха, че ако продължавам да пиша така, ще ме арестуват за 15 дни. Сега вече се чувствам отговорен.     Книгата ми не е пропаганда на лъскавия начин на живот. По-скоро е антипропаганда.     Сергей Минаев
empty-line
3
empty-line
6
empty-line
17
empty-line
19

Духless — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Духless», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Погледнах към огледалото. В него се отразяваше част от стаята и антрето. Разглеждах апартамента си и за пореден път отбелязах, че трябва да преместя телевизора в стаята и да купя нови щори за кухнята. Като в същото време имах чувството, че заминавам задълго. Не в отпуск, а на някакво много дълго пътуване. Някъде в Кемерево или в Иркутск (макар че не бях ходил в нито един от тези градове). Изпитвах лека тъга, нежелание да замина и метален вкус в устата. Разтърсих глава и си внуших, че това са глупости, тъй като в действителност нямах намерение да заминавам никъде и тъй нататък. Усмихнах се на себе си в огледалото и излязох от апартамента.

Навън беше доста топло и някак много меланхолично. Вървях по улицата и ми се струваше, че се движа в маса от хелий. С всяка измината крачка преодолявах съпротивлението на въздуха около мен. Той беше гъст и застоял. Когато стигнах до шосето, усетих, че съм много изморен. Вече не ми се ходеше никъде, не ми се срещаше с никого и единственото, което ме удържа да не се прибера вкъщи, бе това, че вкъщи беше много ПРАЗНО.

Вдигнах ръка с нежелание и като с вълшебна пръчица почти веднага спряха две коли. Качих се в първата, казах адреса на „Vogue Cafe“, което би трябвало вече да работи за ранни закуски, и запалих цигара. Не исках да си говоря с шофьора по две причини: първо, защото той се смееше много силно на цялата оная простотия на Фоменко по „Руско радио“ и, второ, защото на задното му стъкло имаше лепенка на „Макдоналдс“ и още една с надпис „Не заставай отзад“ с фигурките на хора, които се съвокупляват в стил doggy-style. Нямаше никакво съмнение, че мобилният му звънеше с мелодията от филма „Бавареца“ или „Бригада“. В момента нямаше да издържа събеседник, обзаведен с толкова класически комплект от атрибути на агресивния пролетариат.

За да се заема с нещо, започнах да изучавам съдържанието на вътрешните джобове на сакото си. Извадих от левия джоб портфейла и паспорта си, а от десния — тесте гланцирани листове с правоъгълна форма. Въртях ги в ръцете си и не разбирах какво е това. На листовете нямаше никакви бележки или надписи. Те бяха абсолютно празни.

— Защо не си купите бележник. Най-добре — електронен. Един мой приятел… — подхвана разговор шофьорът.

— В какъв смисъл? — не разбрах аз.

— В пряк. Вместо да влачите сума листове, за да си записвате, по-добре да си купите бележник. Защото тези листчета може и да ги изгубите.

— А… е, да… — отвърнах доста смутен.

— Какво, да не сте препил снощи? — разсмя се шофьорът. — Махмурлукът ли ви мъчи?

— Аха. Пълен кошмар — съгласих се аз, осъзнавайки, че махмурлукът е единственото състояние, което може да предизвика състрадание към някой непознат у руснака. Много се надявах, че шофьорът ще млъкне, спомняйки си за собствените си такива утра, и че няма да ми досажда с разговорите си.

— Когато човек е махмурлия, е хубаво да излезе сред природата — продължи въпреки това той, — там пеят птички, пийваш малко мляко и всичко е наред. Можеш пак да седнеш на масата. Вечер е много хубаво. Веднага се успокояваш. В главата ти цари една такава приятна празнота. И за пиенето се иска акъл, ти какво си мислиш? Както в онзи филм, как беше… за особеностите на риболова… дето играе Булдаков… Трябва да се пие умно, пичове — завърши той тирадата си и се разсмя от сърце.

Шофьорът спадаше към онези селски шегаджии, които бяха душата на компанията. Такива пичове имаше на масата във всеки двор, а освен това много от домакините в офисите също бяха точно такива. Винаги събираха погледите на колективните банкети. От време на време се чуваха дотегналите на всички глупави шегички във вид на тостове: „Хайде, за дамите“ или „Хайде, за историята“. Когато някой си тръгваше от банкета преди другите и казваше довиждане, въпросният пич със сигурност щеше да пусне подире му нещо от сорта на: „Ако дойдете в Колима, отбийте се у нас“. Изобщо това беше някакъв ходещ сборник от цитати от най-вулгарните родни филми и от най-добрите предавания „Аншлаг“.

Шофьорът, този местен Евгений Петросян, продължаваше своя циркаджийски парад с най-тъпите телевизионни шеги, а мен все по-силно ме обземаше желанието да взема дистанционното и да изключа звука му. В този момент мобилният ми иззвъня. Аз го насочих решително към предното стъкло като дистанционно на телевизор, но после се усетих, допрях го до ухото си и отговорих на обаждането:

— Здрасти.

— Здрасти.

— Позна ли ме?

— Разбира се, че те познах, Вадим.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Духless»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Духless» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Духless»

Обсуждение, отзывы о книге «Духless» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x