Гийом Мюссо - Защото те обичам

Облечена в елегантен костюм и седнала на една от скамейките край реката, Иви беше отправила поглед към красивите платноходки, наредени в морската база „Норт Коув“.

— Как се чувстваш? — попита я Конър, опирайки се на перилата.

— Добре — отговори тя вяло.

Без да сваля очи от девойката, Конър запали цигара и нервно всмука тютюневия дим. Толкова му се искаше терапията да бъде успешна и Иви да се откаже окончателно от намерението си да отмъсти на убиеца на майка си.

— Това ще ви убие — рече му тя след кратко мълчание.

— Кое?

— Цигарата.

Конър вдигна рамене.

— Толкова много са нещата, които убиват…

— Нима не се страхувате от смъртта?

Конър се замисли и пусна няколко кълба дим.

— Животът ме плаши много повече — призна той с изненадваща и за самия него искреност. Въпреки всичко хвърли угарката в реката и устоя на изкушението да запали друга.

През последните седмици почти не беше спал. Всяка нощ с перфекционистко настървение работеше упорито над етапите на терапията. Натрупаната умора сега се проявяваше съвсем неочаквано и предизвикваше болки в тялото и смущения в съзнанието му. А все още не беше довел докрай своята мисия. Искаше да се увери, че Иви няма да изпълни отмъстителните си намерения. А виждаше само един сигурен начин, за да й попречи. Силов и необичаен начин, за който не се говореше в лекциите по медицина. Но той не беше лекар като другите… Успехът му, парите, луксозната кола, апартаментът за два милиона долара, всичко това бе нищо за него. Той никога не се е числил към малкия кръг на нюйоркските психиатри. Не принадлежеше към техния свят. Неговият свят — това бяха разнебитените квартали на Чикаго, светът на опропастеното детство, на насилието и страха.

Конър надмогна колебанието си, приближи се до Иви, седна на скамейката до нея и извади от джоба на палтото си пистолет със сребриста дръжка.

Това бе оръжието, което бе взел от дилърите преди двайсет години. Утежняващо доказателство, от което той не се беше освободил, сякаш някакво шесто чувство го бе предупредило, че един ден може да има нужда от него.

При вида на пистолета Иви изобщо не реагира. Подобно на Конър, и тя идваше от подземния свят — света на грохота и убийствата, в който лошото се случва много по-често от доброто.

— Открих го — съобщи й Конър.

— Кого? — попита тя, вдигайки очи, за да срещне погледа му.

— Крейг Дейвис, убиеца на майка ти.

Лицата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.

Конър забеляза, че Иви леко потреперва и изведнъж в очите й пламна огънче.

— Той живее в малка сграда точно зад катедралата „Свети Йоан Богослов“. Вече цяла седмица ходя там всеки ден. Знам всичко: номера на апартамента, кода на входната врата, часовете, когато има охрана, и местата, където той пазарува.

Иви инстинктивно почувства, че Конър казва истината, но разбираше, че се готви да й направи странно предложение.

— Готов съм да отида да го убия, стига да поискаш — заяви той, кимвайки с глава към пистолета.

Иви бе смаяна от предложението на Конър.

— Ако наистина желаеш да си отмъстиш — продължи неврологът, — това може да стане още тази вечер. Една дума от твоя страна и след един час Крейг Дейвис няма да бъде между живите.

Иви се почувства страшно объркана, защото разбираше, че това не са думи, хвърлени на вятъра.

— Сега ти решаваш — каза Конър и стана: той много добре осъзнаваше, че поверява съдбата си в ръцете на тази девойка.

Иви остана на мястото си около една минута, а после отиде при Конър, който стоеше до парапета. Без да каже дума, внимателно взе от ръцете му пистолета, последното свидетелство от един болезнен период, сложил отпечатък върху живота на доктора.

Със смесено чувство на отвращение и заслепение тя задържа погледа си върху оръжието за няколко мига, а после с всичка сила го хвърли в студените води на Хъдсън.

Слънцето беше напълно изчезнало. Недалеч от почти пустата крайбрежна ивица се издигаше редица светещи небостъргачи. Конър и Иви дълго време стояха безмълвни, неподвижни, стояха един до друг, но се чувстваха самотни. После изведнъж задуха вятър и Иви потрепери.

По пътя към клиниката Конър загърна с палтото си раменете на девойката.

Те си размениха спокойни погледи и Конър разбра, че я е спасил.

И че тя на свой ред го е спасила.

Марк не поднови работата си в кабинета на Конър.