Гийом Мюссо - Защото те обичам

Никол погледна тревожно мъжа си. Няколко минути преди това той като че ли спеше съвсем спокойно, но сега тялото му леко се раздвижи, което бе знак, че скоро ще излезе от хипнотичния транс. В същото време Иви помръдна с глава, а Алисън протегна ръката си.

Виждайки, че наближаваше излизането от „комата“, Конър погледна екраните на компютрите, които бяха разположени в полукръг пред него. Болницата бе снабдена с последните технологични постижения в областта на визуализацията чрез магнитен резонанс, които позволяват на невролога да проследява в реално време дейността на мозъка на своите пациенти. Той бе наблюдавал мониторите през цялото време. При хипнотичен сеанс дейността на мозъка обикновено е твърде интензивна: неутрализирането на механизмите за задръжка го правят по-податлив на емоции и благоприятстват продуцирането на психически образи.

Следейки монитора, Конър установи засилване на дейността на фронталното полукълбо, което контролира двигателните функции, от което следваше, че пациентите вече овладяват реакциите на своето тяло. И наистина тримата постепенно излизаха от състоянието на летаргия.

— Имам нужда от вас! — каза Конър, натискайки бутона на вътрешния телефон.

Почти веднага две медицински сестри дотичаха, за да асистират при събуждането на пациентите и да помогнат при свалянето на устройствата за преливане, които от няколко часа вкарваха в организма им диметилтриптаминов разтвор, който има силно психотропно и халюциногенно въздействие.

Марк пръв отвори очи и свали каската си. Опита се да стане, залитна и се наложи да го накарат да седне. Хиляди образи и усещания изникваха и се блъскаха в главата му с мълниеносна бързина: вълненията при срещите с дъщеря му, неизразимата радост, че я вижда жива, страхът преди излитането на самолета, халюцинациите, от които изпитваше страх, липсата на алкохол, която той не вярваше, че ще може да преодолее, странната среща с Алисън и признанията на Иви, които толкова го бяха трогнали.

— Как се чувстваш? — попита го Конър.

Марк поиска да отговори, но тъй като все още беше зашеметен, само вдигна ръка към главата си, в която образите продължаваха да избухват като болезнени мълнии: откъслечни спомени от детските години, прекарани с Конър, епизоди от любовта им с Никол, засмяната муцунка на Лейла пред огромното огледало, крехкото й личице, когато му разкри, че е умряла…

Конър се приближи до него и сложи ръка на рамото му:

— Ще се оправиш, драги, ще се оправиш.

С подкрепата на Никол и на една медицинска сестра Алисън трудно можа да се изправи на крака. Тя също махна каската си и се подпря с ръце на коленете, за да не падне. Главата й се въртеше, дишаше трудно, хипнозата беше изнурителна и й беше нужно известно време, за да се съвземе.

Иви на свой ред също изпъна краката, ръцете и шията си. Докато сваляха устройството за преливане на кръв, огромна тежест се стовари върху нея, последвана от кратка каталепсия. Тя премигна няколко пъти, тъй като й беше трудно да различи силуетите, които се въртяха около нея. Първият й рефлекс бе да погледне ръката си. Нейната татуировка, както и тази на Алисън, беше изчезнала.

Конър се върна на пулта, за да засили постепенно осветлението в потъналото в мрак помещение. Всички видяха символа на клиниката, избродиран на джобчето на престилката му:

Дали Конър бе успял? Твърде рано беше да се каже със сигурност. Във всеки случай бе стигнал до крайната граница на знанията си, използвайки за този експеримент целия опит, който бе придобил в кариерата си.

Хипнозата винаги го беше интригувала и привличала. От доста години използваше този метод за лекуване на зависимост от алкохол и тютюн, на депресия, на мигрени, на безсъние, на булимия и анорексия. Хипнозата позволяваше да бъдат избегнати блокажите и да бъдат неутрализирани защитните психически процеси. Най-важното е, че в състояние на хипнотичен транс терапевтът и пациентът имат достъп до склада на подсъзнанието, където са натрупани хиляди данни, които направляват живота на всяко човешко същество. В това особено състояние пациентът може да се върне към забравени спомени и отново да изживее сънищата си като реални случки.

За да поведе Марк, Алисън и Иви по този път, Конър бе разработил сценарий със съответните роли. При положение че тялото е „изключено“, а умът е свързан с виртуална действителност, пациентите са принудени да се сблъскат с най-дълбоките си страхове. В продължение на много часове Конър бе използвал бавни сугестивни напътствия, за да може по-добре да ги направлява към преодоляването на скръбта по умрял човек, към прошката и приемане на нещата такива, каквито са. В случая хипнозата бе играла ролята на ускорител на терапията, позволявайки на психиката им да осъществи за няколко часа такава еволюция, за която при класическата психотерапия щяха да са необходими години.