Гийом Мюссо - Защото те обичам

В предната част имаше осем контролни екрана, а между тях се виждаха вертикално разположени ръкохватки, приличащи на джойстикове. Но креслата на пилота и на помощника му също бяха празни.

Алисън и Иви влязоха при Марк в кабината. Обхванати от ужас, и тримата се приближиха към прозорчетата. Самолетът летеше ниско. Беше излязъл от облаците и се приближаваше Манхатън. Вече се свечеряваше и въпреки че бяха изпаднали в ужасна ситуация, последните пътници бяха хипнотизирани от гледката, която се откриваше пред очите им. Светлината обагряше небето в бакърени отблясъци и очертаваше контурите на най-известните в света небостъргачи върху ярък златистожълт фон.

Но най-фрапиращото в този пейзаж, който се разстилаше пред погледа им, бяха двете кули на Световния търговски център, които като че ли бяха забодени в небето.

Както преди…

Преди Марк да загуби дъщеря си.

Преди Алисън да блъсне Лейла.

Преди Иви да изгуби майка си.

Беше им чудно, че отново виждат „стария“ Ню Йорк.

Воден от невидима сила, самолетът бе намалил скоростта си. С лекотата на безмоторник той почти докосна кулите близнаци, а белият му корпус проблесна в сребристите им стъкла.

Марк, Алисън и Иви се бяха приближили един до друг. Ръцете и раменете им се докосваха. Беше ги обзел страх и не искаха да са сами в това изпитание.

Какво всъщност ставаше?

Мозъците и на тримата се опитваха да намерят рационално обяснение на това, което изживяваха. Това сън ли беше? Халюцинации, предизвикани от свръхдоза кокаин или алкохол? Не! Това странно пътуване ги беше върнало към най-съкровените им страдания. Те отново се бяха сблъскали със своите демони, съживявайки в душите си решителните моменти от своето съществуване. Всеки се опитваше да погледне от разстояние изминатия път и да внесе ред в живота си, като че ли се подготвяше за… смъртта.

Смъртта…

Това ли беше истинската дестинация на това пътуване? Дали този полет не беше своеобразно чистилище? Дали не беше движение през дълъг осветен тунел, подобен на онези, през които преминават хората, срещнали се с надвисналата над тях смърт?

Може би…

Над Ийст Ривър самолетът направи полукръг и се върна над южната част на острова. Сега вече той наистина летеше много ниско: само на няколко десетки метра над земята и водата. Градът изглеждаше пуст и неподвижен. Огромният лайнер мина над Батъри Парк и над Нюйоркския залив, а после над Елис Айлънд и над Статуята на свободата.

Няколко секунди преди самолетът да се разбие, Алисън хвана Марк за ръката и прошепна:

— Много съжалявам.

Докторът поклати глава. В мътния му поглед състраданието взе връх над омразата.

С последното си движение той се обърна към Иви. Тъй като четеше паника в очите на девойката, той я хвана за ръката, за да я успокои:

— Не се бой!

Самолетът се блъсна със страшна сила във водната повърхност.

Чу се кратък вик.

После синьо.

После черно.

А след това?

А след това…

Днес

Клиника „Моцарт“

19:00 ч.

Три тела.

Марк,

Алисън,

Иви.

Три тела лежат едно до друго в една болнична стая.

Три тела са поставени поотделно в изолатор, наподобяващ пашкул.

Върху всяка от трите глави има каска с електроди, свързани с компютър.

Застанали прави пред екрана на компютъра, Конър и Никол чакат тревожно тримата пациенти да излязат от състоянието на хипноза, в което се намират от няколко часа.

Изобщо не е имало самолет.

Нито полет №714.

Не е имало самолетна катастрофа.

Срещата на Марк, Иви и Алисън по време на пътуване със самолет беше просто сценарий за колективна терапия чрез хипноза. Нещо като терапевтична игра, измислена от Конър, за да въздейства на трите лица, които в тази паметна Коледна нощ бяха потърсили неговата помощ.

Нито той, нито Никол бяха счели за разумно да съобщават на Марк, че Лейла е умряла. Умственото му състояние беше толкова нестабилно и объркано, че разкритието би го довело до самоубийство или до полуда. За да му съобщи ужасната новина, Конър бе предвидил чрез тази постановка да накара Иви да се откаже от отмъщението, а Алисън — да си признае вината, че е убила Лейла.