Гийом Мюссо - Защото те обичам

След известно време Конър бавно сяда зад волана и запалва двигателя. Иви стои неподвижно на тротоара като призрак.

— Дори и една седмица! — повтаря Конър, сякаш говори на себе си.

Лъскавият „Астън Мартин“ напуска лабиринта от мрачни улици на Уолстрийт и стига до брега на Хъдсън. Конър се връща малко назад и навлиза в Батъри Парк Сити. Луксозният комплекс е изграден край самия океан върху насипите пръст, извлечена при построяването на Световния търговски център.

С магнитната си карта докторът навлиза в зоната за паркиране и спира на най-ниското ниво. Напуска колата и прекосява паркинга, без да промълви и дума на Иви, която върви на няколко метра след него. В пълна тишина стигат до асансьора, който ги издига до фоайето на клиниката „Моцарт“, свръхмодерно заведение, заемащо два етажа от Финансовия център.

В приемната Конър разменя няколко думи с дежурния пазач и се заема да попълни досието за приемане на Иви. В това време медицинска сестра я отвежда в стаята й.

Двайсет минути по-късно

Конър леко отваря вратата на стаята. Няма запалена лампа, но помещението е озарено от синкавата нощна светлина на града. Облечена с клиничната пижама, Иви се е изтегнала на леглото със зареян някъде поглед, а от ръката й се подава устройство за преливане на серум.

— Как си? — пита докторът.

Никакъв отговор.

Опитвайки се да поднови разговора, той бавно изрича думите, които чувства за правилни:

— Предполагам, че никога не си имала достатъчна подкрепа и не си срещала разбиране, и затова, за да се предпазваш, си издигнала край себе си стена от твърдост и недоверие…

Иви изобщо не помръдва, но Конър чува дишането й.

— С право постъпваш така: това е начин да надмогнеш грубостите на живота. Дълго време и аз се държах като теб, Иви: нямах доверие в никого.

Момичето усеща върху себе си погледа му и затваря очи.

— Но въпросите не могат да се решат чрез оставане в изолация и самота.

Конър пристъпва към прозореца. Той продължава да говори, а погледът му се губи надалеч, там, където е морската база „Норт Коув“, дала великолепен подслон на петдесетина кораба, чиито светлини озаряват нощта.

— В моята професия обикновено се въздържам от обещания — обяснява й той искрено. — Човек не може да бъде сигурен, когато навлиза в сферата на емоциите и на интимните страхове. Никога не мога да гарантирам на свой пациент, дошъл за консултация, че непременно ще се чувства по-добре.

В този момент вратата се отваря и влиза медицинска сестра:

— Търсят ви по телефона, доктор Маккой. Изглежда е спешно.

Конър се обръща към девойката. Все така със затворени очи, тя диша равномерно и като че ли спи. Докторът завършва своето странно верую:

— Мога обаче да ти обещая друго: ще направя всичко, на което съм способен, за да ти помогна. Но за да има шанс да успея, трябва да ми имаш доверие.

Наведен над леглото, вместо да каже довиждане, Конър й казва шепнешком:

— Без доверие не мога да направя нищо.

7:00 часа Конър и Марк

Докторът взема слушалката, която телефонистката му подава.

Чува се познат женски глас:

— Аз съм, Никол.

— Мислех да ти се обадя… — започва Конър.

Тя не обръща внимание на думите му:

— Трябва да ми помогнеш; свързано е с Марк.

— Той завърна ли се?

— Да, но…

Гласът на Никол секва.

— Той е живял на улицата, представяш ли си? През цялото време е бил с клошарите. И никак не е добре, трябва нещо да се направи. Отслабнал е и диша трудно.

— Успокой се! — препоръчва й Конър. — Обясни ми всичко подробно!

С накъсан от ридания глас Никол му разказва как Марк я е спасил от нападение и как е склонил да прекара нощта в дома й. Макар и ранен, искал да си тръгне призори с кучето си. Безсилна да го възпре, Никол го гледала как се отдалечавал в студа и с ужас си мислела, че може за втори път да изгуби мъжа, когото обича. Дълго време останала неподвижна на тротоара, докато най-сетне забелязала, че лабрадорът с лай се връща към нея. Тя тръгнала по дирите му и те я отвели през две улици по-надолу.

Марк не бил отишъл твърде далеч. Проснат върху снега, той бил в безсъзнание, докато кучето лаело.

— Ако не се направим нещо, той ще умре — добавя Никол.

— Остани с него! — настоява Конър. — Ще изпратя линейка възможно най-бързо.

Коледната нощ е към края си.

Въпреки студа, Конър стои на входното стълбище на клиниката и чака завръщането на линейката. Зад него се извисяват кулите от стъкло и гранит на Финансовия център. Духа студен утринен вятър. За да се постопли, докторът крачи насам-натам по крайбрежната алея.