Гийом Мюссо - Защото те обичам

Това беше своеобразно обещание отново да се срещнат.

В този момент в Манхатън Конър погледна свръхмодерния часовник, който красеше стената на кабинета му в клиниката „Моцарт“. Тук той лекуваше най-тежките случаи, с които не можеше да се справи в частния си кабинет. След по-малко от час щеше да се срещне с Марк и очакваше този момент със смесено чувство на нетърпение и боязън.

На няколко метра от него беше Никол: тя вече си бе свалила обувките и със сгънати под тялото крака седеше на съвсем обикновено канапе. Конър забеляза, че трепери, и й донесе одеяло, с което тя загърна коленете си, поглеждайки го с благодарност. Той сложи ръка на рамото й и двамата за известно време просто мълчаха. Слънцето клонеше към Батъри Парк и изпълваше помещението с топла кадифена светлина, която контрастираше със студените сини тонове на клиниката.

— Как мислиш, че ще реагира, като научи истината? — попита най-сетне Никол.

И той си задаваше същия въпрос. Дали приятелството, което го свързваше с Марк, щеше да устои на предстоящото да се случи? За да се убеди, той си спомни ужасната Коледна нощ, когато три залутани същества бяха стигнали до него…

Бъдни вечер на 2006 г. в центъра на Манхатън…

3:30 ч. — Конър и Алисън

Снегът блести под уличното осветление на Сохо.

Конър паркира своя „Астън Мартин“ и се прибира в апартамента си, студен и безличен хангар, където идва само за преспиване. Натиска електрическия ключ и запалва само една обикновена крушка, самотно висяща от тавана в сякаш необзаведения апартамент. Разсеяно преминава през големия хол със светъл паркет, където още има няколко неразопаковани картонени кутии. Кухнята е гола, както и дневната. Шкафовете са празни, а стъклокерамичните плочки са чисто нови. Конър отваря хромирания хладилник, взема бутилка шардоне, налива си чаша и се връща в хола. Помещението е ледено, затова засилва отоплението, но климатикът бълва само студен въздух. Изпива чашата си на един дъх и си налива друга. Може би трябваше да вземе бутилката със себе си. Чувства някаква бездна в душата си, както често му се случва, когато не е на работа. Бездна, която нищо не може да запълни: нито някой човек, нито някаква придобивка, нито някаква дрога. И личният му живот е като апартамента: отчайващо празен.

Конър сваля вратовръзката си и прави няколко крачки към остъклението. Долу на тротоара забелязва един самотник като него: снежния човек, на когото бе дал шала си. Вдига чашата си към този брат по нещастие, после се отпуска на канапето и машинално включва големия плосък екран, прикрепен към стената. Прекъсва звука и почва да превключва един след друг каналите. На един дават откъси от стари филми, чиято развръзка е в коледната нощ: „Животът е чудесен“, „Чудото на 34-та улица“ и др.

Според народното вярване тази нощ е особена: всичко може да се случи в нея.

Така си мислиш!

Конър затваря очи. Образът на Иви, онази странна и тъжна девойка, която се бе опитала да му открадне чантата, все още се рее в съзнанието му: знае, че тя ще прекара една студена и страшна нощ, чувства, че е на ръба на бездната, разяждана от омразата, но така и не е могъл да й помогне.

Докато се самообвинява, той чува телефонен звън. Намръщва се. Навярно е Никол: беше забравил да й се обади. Поглежда дисплея, на който е изписано „непознат номер“.

— Ало?

— Вие ли… Вие ли сте Конър Маккой?

— Да.

— Знам, че е късно и че сигурно ви безпокоя, но…

Гласът е на по-скоро млада жена, но си личи, че е силно разтревожена.

— … но баща ми препоръча да се обърна към вас… Каза ми, че само вие можете да ми помогнете.

След всяка нейна дума се чува хълцане.

— Какво ви се е случило? — пита докторът.

— Извърших убийство.

За момент Конър остава като втрещен. От другата страна се чуват само ридания и въздишки.

— Трябва да се успокоите, госпожице! — съветва я той. — Може ли да ми кажете коя сте?

— Казвам се Алисън Харисън.

Конър прави няколко крачки към прозореца. През стъклото вижда, че на улицата стои млада жена, опряна на капака на автомобил.

— А къде се намирате, Алисън?

Забулена от падащите снежинки, младата жена вдига очи към прозорец на последния етаж. В момента, когато погледът й се спира на Конър, той чува:

— Долу, точно под вашия прозорец.