Гийом Мюссо - Защото те обичам

За да засили състоянието на дълбок транс, Конър бе пригодил специална каска, която подлага мозъчната кора в областта на слепоочията на силно магнитно поле, което разстройва съзнанието на пациентите. В комбинация с диметилтриптамина то предизвиква силни халюцинации и събужда много спомени от детството или от травматични периоди от живота им.

Сега, когато Марк, Алисън и Иви бяха вече будни, те отправяха нерешителни погледи един към друг. От Коледа насам Конър водеше с тях индивидуални психологически разговори и беше взел мерки те да не се срещат помежду си. Едва днес за пръв в път се виждаха в реалността и макар че никой не си позволи да заговори някого от останалите двама, те се чувстваха неразривно свързани. Все още не осъзнаваха физическите си действия, силите им бяха изчерпани, като че бяха тичали с часове наред. Но напредъкът бе най-силно изразен в тяхното съзнание.

Имаха усещането, че мозъкът им, подобно на твърдия диск на компютъра, беше препрограмиран, дефрагментиран, изчистен от вируси и от заразени файлове. Но дали бяха освободени от бремето на мъката и на чувството за вина, което ги смазваше от толкова дълго време?

След като излязоха от клиниката, всички отидоха на площада към Батъри Парк Сити. Макар и да духаше силен вятър, крайбрежната алея беше окупирана от тичащи, търговци на дребно или любители на ролерите. Слънцето клонеше към залез, но небето бе запазило своя електриков отблясък. Той подчертаваше пролетния цвят на моравите, където децата играеха с топки и фризбита.

Изостанал малко назад, Конър наблюдаваше тримата си пациенти, питайки се какво им вещае бъдещето. Не беше възможно да се предвидят последиците от този тип терапия. След излизане от състоянието на хипноза човек се чувства по-свободен, по-леко му е, но положителният ефект в по-далечна перспектива не беше гарантиран. Преди време Конър имаше болни, за които смяташе, че са излекувани, но впоследствие стигаха до необясними за него самоубийства. Други пък, считани от неговите колеги за „безнадеждни случаи“, сега водеха уравновесен и щастлив живот.

Какъв ли ще бъде случаят с Алисън? Наследничката току-що бе взела такси. През стъклото Конър видя как тя сочи на шофьора в каква посока да кара и как в продължение на няколко секунди се уговаря с него. Накрая таксито потегли и преди да се изгуби в уличното движение, младата жена и неврологът си размениха кратък, но многозначителен поглед. Последният жест на Алисън, който Конър можа да забележи през стъклото, беше ръкомахането й в знак на сбогом.

Докато Никол на свой ред се отдалечаваше, за да вземе колата си, Марк и Конър за известно време останаха един до друг безмълвни и с блуждаещи погледи.

— Всичко изглеждаше толкова истинско! — призна си не след дълго Марк.

Конър го погледна съчувствено.

— Лейла… — продължи Марк с треперещ глас — беше толкова реална, съвсем като жива.

— Това за мене беше единственият начин да ти помогна — довери му се Конър. — Когато се прибра на Коледа, ти не беше в състояние да приемеш новината за смъртта на дъщеря си. Това щеше да те убие.

— Така е — съгласи се Марк.

Погледът му се зарея в далечината: към Статуята на свободата и към Елис Айлънд.

— Благодаря ти, че ми даде възможност да разговарям с нея за последен път — продължи Марк. — Това беше важно за мен…

Конър отново погледна приятеля си. Тихи сълзи покапаха по пуловера му и по земята. Двамата мъже се прегърнаха и в този момент Марк добави:

— Знаеш ли, че тя изглеждаше добре! Щастлива ми изглеждаше горе…

Горе…

Последната дума отекна странно в съзнанието им и после всеки потъна в мълчание, размишлявайки върху смисъла на това горе : чист продукт на хипнотизираното съзнание или самото отвъдно .

Никол спря колата си пред тях и наруши мислите им. Цигуларката отвори електриковозеленото стъкло и със сдържан тон, който едва прикриваше безпокойството й, попита мъжа си:

— Къде искаш да отидем?

— Вкъщи — отговори Марк без колебание и седна до жена си.

Слънцето почти беше залязло. След десетина минути розовите кули на Батъри Парк щяха да се обагрят в кафяви и сиви оттенъци. Конър застигна Иви при парапетите, които ограждат парниците на зимните градини. Макар че мястото доста беше пострадало от атентатите, видими следи от 11 септември не бяха останали. И все пак кота нула беше наблизо и във въздуха лъхаше вятър, смърт и живот…