Гийом Мюссо - Защото те обичам

Два часа следобед е.

В спалнята на разкошна вила от средиземноморски тип Алисън отваря едното си око и пак го затваря.

Ох, главата ми!

Предния ден бе организирала внушително парти, за да отпразнува рождения ден на сегашния си интимен приятел. Събрали се бяха младежи от модния бранш на Бевърли Хилс, забавлението бе продължило до късно през нощта. Легна си призори наквасена здравата и с усещане за гадене.

Когато се реши да погледне часовника, не можа да се стърпи да не изругае, скачайки от леглото.

По дяволите!

Обещала е да присъства на откриването на скъпарска спортна зала в Хънтингтън Бийч, а вече закъснява. Прави няколко крачки към тоалетната, но й е трудно да се разбуди: менгеме стяга слепоочията й, пари й на стомаха, устата й е пресъхнала, клепачите й са залепнали. Сега съжалява за всяка чаша водка, за всяка текила, които вечерта бе погълнала с усмивка. В последните няколко години редовно се събуждаше с махмурлук — всеки път се кълнеше, че това няма да се повтори, но добрите й намерения никога не траеха дълго.

След като плисва малко вода на лицето си, тя се замъква до кухнята, където Грациела, старата пуерториканска гувернантка, се е заела отрано да сложи всичко в ред.

— Защо не ме събуди? — упреква я Алисън.

— Не ме беше предупредила.

— Но какво чакаше? Часът е два след обяд.

Испаноговорещата прислужничка изважда чиния от фурната и я поставя на масата.

— Ето, приготвих любимите ти палачинки.

Но Алисън злобно отблъсква чинията.

— Мазно и сладко! Ти луда ли си? Нямам намерение да стана дебела като тебе.

Грациела преглъща укора невъзмутимо. Вече двайсет години слугува на Ричард Харисън и познава Алисън още от раждането й. В миналото се разбираха добре. Алисън й разказваше как прекарва дните си, споделяше с нея своите грижи и тайни. Но от известно време отношенията им все повече се обтягат.

Обзета от лошо настроение, младата жена си слага малко мюсли и ги залива с портокалов сок.

— Боли ме стомахът — оплаква се тя и отваря прозореца.

Кухнята гледа към един великолепен павилион, разположен край голям басейн във форма на китара. Алисън сяда за малко на един тиков стол, но завалява лек дъжд и тя побързва да се прибере.

Ако и времето тръгне на зле! — ръмжи вътрешно богатата наследничка.

Връща се в кухнята, намира две хапчета и ги разтваря в чаша вода.

— По-добре да вземеш парацетамол — препоръчва й Грациела. — Аспиринът може да засили паренето в стомаха ти.

— Ти пък откъде знаеш? — кипва засегнатата Алисън. — Да не си доктор! Ти си прислужница.

След тези обидни думи Алисън излиза от кухнята и се затваря в банята, където си пуска студен душ, който вместо да я успокои, още повече засилва неразположението й. Връща се в спалнята, обува си прилепналите дънки „Блу Кълт“ и римските сандали „Ферагамо“, след това нервно рови из всички шкафове, за да си намери някакво горнище.

— Къде си я сложила? — крещи тя, връщайки се в кухнята.

— Кое? — пита Грациела.

— Тениската ми.

— Имаш стотици.

— Розовата тениска „Стела Маккартни“!

— Щом не я намираш, сигурно е на химическо чистене.

— Казах ти да я изпереш.

— Нищо не си ми казала. И престани с капризите си, Али. Ти си на двайсет и две години, не на дванайсет.

— Защо ми говориш така?

— Говоря ти, както би го правила майка ти, ако беше тук.

— Ти не си ми майка, а си ми прислужница.

— Може и да съм ти прислужница, но ще ти кажа истината право в очите: ставаш непоносима, Алисън. Държиш се като егоистично и повърхностно глезено дете. Нямаш нито сърце, нито човечност. Поддала си се на всичко лошо, до което водят парите — незачитане и загуба на ценностите. Изобщо не можа да разбереш, че богатството не само дава права, но налага и задължения. А ти изобщо ги пренебрегваш. Нямаш план в живота. Вярно е, че съм ти прислужница, драга моя, но от известно време ме караш да се срамувам от теб…

Наранена от жестоката истина, Алисън сграбчва купичката с мюсли и безогледно я хвърля в лицето на прислужницата.

Грациела е стара, но със запазени рефлекси и успява да избегне летящата към нея купичка, която се разбива о стената.

Няколко секунди двете жени стоят безмълвни една срещу друга, зашеметени от внезапния сблъсък.

Първа отстъпва Алисън, която бяга от къщата и се мушва в огненочервената си кола. Трепереща и с премрежен поглед, тя завърта контактния ключ и натиска педала на газта.

Защо постъпих така?