Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Татко, пишка ми се — неочаквано рече Лейла с бебешки глас.

— Ще те придружа — предложи й Иви.

Марк не възрази и се разбраха после всички да си отидат на местата. Докато уреждаше сметката, той с чувство на благодарност гледаше към Иви и Лейла, които се отдалечаваха.

Те се държаха за ръка като сестри, бдящи една за друга.

Марк се готвеше да излиза от „Флоридита“, след като бе оставил на Айзък пари и бакшиш за купата със сладолед.

В този миг я видя отново.

Седнала сама в задната част на салона, Алисън Харисън довършваше втората чаша с „Дом Периньон“.

— Розово шампанско… — констатира Марк и се приближи до масата на наследничката.

Алисън свали слънчевите си очила и вдигна очи към него.

— Пак ли ще ми кажете, че това е предпочитаното питие на Хемингуей? Мисля по-скоро, че е уискито…

— Във всеки случай това бе любимото питие на Кери Грант и на Дебора Кер 22 22 Алюзия за паметна сцена от „Тя и Той“ на Лео Маккеъри. — Б.пр. .

Тя му направи знак да седне. Надяваше се, че след предишния им напрегнат разговор той ще се върне. Този мъж, чието лице не й беше непознато, притежаваше странен магнетизъм, който нямаше нищо общо с обикновения чар или със съблазънта. Изчакването не продължи дълго. Когато преди няколко часа му се бе доверила, тя се бе усетила освободена от чувството на ужас, което отдавна я беше обзело.

— Защо ми се струва, че ви познавам?

— Още ли вървят тези номера за сваляне? — учуди се той, но го каза на шега.

— Говоря ви сериозно.

Марк реши да играе с открити карти:

— Всъщност и аз имах известна медийна слава преди няколко години.

— В коя област?

— В психологията. Преди известно време често се появявах по CNN и MSNBC. Бях като дежурен психолог, успокоявах зрителите след всяко трагично събитие: масовото клане в училището „Колумбин“, атентатите от 11 септември, нападенията с антракс…

— И вече не упражнявате ли професията си?

— Не, свършено е.

— Защо?

— Тъкмо заради едно трагично събитие. Но този път аз бях главният засегнат. В такъв случай човек осъзнава, че съветите, които дава на другите по толкова убедителен начин, в крайна сметка не са от полза срещу собствената му болка.

Сянка премина по лицето на доктора. Алисън гореше от нетърпение да чуе нещо повече, но настъпилата тишина я върна към собствените й тревоги. От алкохола, който бе погълнала по време на пътуването, я болеше глава. Въпреки това си наля чаша шампанско и я изпи наведнъж, някак насила. Щеше да си налее още една, но Марк я хвана за ръката, за да я разубеди.

— Ако се наложи да ви свалят на ръце от самолета, боя се, че вашите приятели папараците ще има да се радват. Не им правете този подарък!

Тя вдигна рамене.

— Няма да ми е първото унижение.

— Защо така упорито вървите против себе си?

— Защото това е единствената свобода, която ми остава — отвърна тя с пламнали очи. — Защото животът ми вече нищо не струва.

— Знам, че мъжете не бива да поставят такива въпроси, но ще ми кажете ли на колко години сте, Алисън? Двайсет и четири? Двайсет и пет?

— Двайсет и шест.

— Как човек на двайсет и шест години може да каже, че животът му не струва нищо?

— Това си е мой проблем.

Марк нарочно я провокира:

— Не разчитайте на мен да взема да се вайкам заради вас. Имате всичко: пари, младост, без съмнение и здраве. Твърдите, че животът ви не струва нищо, тогава променете го. Правете друго, с други хора. Можете дори да почнете от нулата: да си платите за ново лице, ново име, нов живот.

— Не можеш да изживееш живота си втори път, можеш само да го продължиш. Всички знаят това, господин психолог.

— Тази сутрин ви попитах нещо, но вие не ми отговорихте.

— Вече не си спомням за какво беше — отвърна тя притеснено.

— Исках да знам заради какво искате да се самонакажете.

След кратко мълчание Алисън почувства непреодолимото желание да разкрие всичко пред този човек, когото познаваше само от няколко часа. Твърде силна беше нуждата й да се освободи от тайната, която я съсипваше. Последиците навярно можеха да бъдат ужасни: затвор, позор… Но от няколко години животът й се беше превърнал в затвор. А колкото до позора…

Марк срещна погледа на младата жена и разбра, че за последен път можеше да й постави своя въпрос:

— Заради какво искате да се самонакажете?

— Защото убих едно момченце — отговори Алисън.

Бевърли Хилс

Пролетта на 2002 г.