Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Г. Дж. Дж. се облича като докер: комбинезон, синя мъжка риза със запретнати ръкави, високи до глезените обуща, пристегнати с връзки, и никакъв грим, който да смекчи белотата й. Но е женствена, има осанка и достойнство въпреки цялата си външна простота. И употребява скъпи парфюми, те са парижки и са купени от Мезон бланш на Канал стрийт. Има също ослепителна златозъба усмивка; живителна като слънце след студен дъжд. Сигурно ще я харесате; повечето хора я харесват. Тези, които не я харесват, са главно съдържатели на пристанищни кръчми — нейни конкуренти, защото мнозина обичат да ходят при Голямата Джунбъг, макар че тя не е особено известна отвъд кея и улица Крайбрежна. Има три помещения — в най-голямото е тезгяхът, който е с поцинкована обковка и гигантски размери, една втора стая с три билярдни маси, около които винаги има хора, и един алков с джубокс и дансинг. Отворено е двадесет и четири часа и призори е толкова претъпкано, колкото и привечер. Посещава се, разбира се, от моряци и пристанищни работници, също и от фермери от околовръстните енории, докарали с камиони стоката си на френския пазар, полицаи, пожарникари, картоиграчи, които ще те преценят с един поглед, и курви, които ще те преценят с половин поглед, и към изгрев-слънце тук е пълно с кабаретни артистки, надошли от заведенията за туристи на Бърбън стрийт. Гологърди танцьорки, изпълнителки на стриптийз, проститутки, лесбийки, сервитьори, бармани и прегракнали викачи, които стоят на вратите и примамват минувачите в сумрачните кътчета за обиране на наивници.

Що се отнася до моя прякор „Жокея“, дължа го на Джинджър Бренън. Преди четиринадесетина години Джинджър беше главен барман, което значи, че стоеше на тезгяха на някогашното денонощно кафене на пазара, където сервираха бухти с кафе; това кафене сега го няма, няма го и Джинджър — уби го гръм, както си ловеше риба на кея на езерото Пон Шартрен, това се случи отдавна. Както и да е, една вечер дочувам друг посетител да пита Джинджър кой е оня „мъничък мръсник“, там, в ъгъла, а Джинджър, който беше патологичен лъжец, милият, му обясни, че съм бил професионален жокей: „На хиподрума е страшен“. Звучеше, общо взето, правдоподобно; бях лек, дребен и можеха да ме помислят за жокей; така стана, че свикнах с тази мисъл: харесваше ми хората да ме мислят за вътрешен човек от тотализатора на конните състезания. Започнах да чета Рейсинг бюлетин и научих термините. Мълвата тръгна и докато се обърна, всички започнаха да ми викат Жокея и да ме молят да им подшушна на кой кон да заложат.)

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН: И аз отслабнах. Може би петдесет фунта. Откакто се омъжих, все слабея. Повечето мадами, сложат ли халката, започват да се разливат. Но откак случих с Джим, така съм щастлива, че вече не омитам хладилника. Дебелееш, когато си потиснат.

Т. К.: Голямата Джунбъг Джонсън омъжена? Никой, не ми е писал. Мислех те за заклета ергенка.

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН: Не може ли едно момиче да започне да мисли иначе? След като позабравих станалото с Ед Дженкинс, избих си някои идеи от тиквата и мъжете започнаха да ми харесват, като на всяка нормална жена. Разбира се, трябваше да минат години.

Т. К.: Джим? Така ли се казва?

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН: Джим ОʼРейли. Но не е ирландец. Родом е от Плакмайн, а тамошните са повечето кейджъни , както им викат на потомците на французите. Не знам дали му е истинско името. Изобщо не знам много за него. Той си е такъв, мълчалив.

Т. К.: Но добър любовник. Щом те е хванал.

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН (върти очи): Ох, шери, дай да не комасирам, че край няма.

Т. К. (смее се): Това е едно от нещата, които винаги си спомням за теб. Каже ли някой нещо, няма значение какво е, ти все това отговаряш: „Ох, шери, дай да не комасирам “.

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН: Вярно. Но това някак си обхваща всичко, не си ли съгласен?

(Нещо, което трябваше да спомена: тя има бруклински акцент. Изглежда странно, но всъщност не е бруклински. Половината новоорлеанци изобщо не говорят като южняци; затворите ли очи, все едно че слушате някой шофьор на такси от Бенсънхърст, а това явление очевидно се дължи на изговора, присъщ на онази част на града, която наричат Ирландски канал, кварталът, населен предимно с потомци на пришълци от Смарагдовия остров.)

Т. К.: От колко време си мисис ОʼРейли?

ГОЛЯМАТА ДЖУНБЪГ ДЖОНСЪН: През юли ще станат три години. Истината е, че почти нямах избор. Здравата се бях объркала. Той е много по-млад от мен, може би с двадесет години. А, боже, какъв е красавец! Жените стават като котки, надушили валериан. Той пък беше луд по мен, следваше ме на всяка стъпка, всяка минута ме увещаваше да се кача при него в шофьорската кабина, ако не — щял да скочи от кея. И всеки ден подаръци. Веднъж ми подари перлени обици. Естествени перли: захапах ги и не се строшиха. И котенца — цяло котило. Не знаеше, че от котките кихам и ми се подуват очите. Всички ме предупреждаваха, че го привличат парите ми. Иначе защо хубавец като него ще тръгне след стара вещица като мен? Но това не обяснява нещата, защото той е на добра работа в Стрекфусовото параходно дружество. Разправяха обаче, че бил изпаднал в безпаричие и много се бил натопил с Ред Тибо, Амброз Бътърфийлд и останалите картоиграчи. Запитах го, а той каза, че било лъжа, но може и да е било вярно; не знаех много нещо за него, а и сега не знам. Едно знам — петаче не ми е поискал. Така се обърках — не знаех какво да мисля. Затова отидох при Огюстин Жене. Помниш ли мадам Жене? Дето викаше духове? Чух, че беряла душа и веднага хукнах. Излезе вярно, тя гаснеше. Беше сигурно на сто години вече и сляпа като къртица; едва шепнеше, но ми каза: „Омъжи се за този човек. Той е добър човек и ще те направи щастлива — да се омъжиш за него, обещай ми!“. И аз обещах. Затова нямах избор. Мога ли да погазя обещание, което съм дала край одъра на умираща? И съм толкова доволна, че не го наруших. Аз съм щастлива! Аз съм една щастлива жена. Макар че кихам от тези котки. Ами ти, Жокей? Добре ли се чувстваш?