Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Т. К.: И това бе младата лейди от Ларчмънт?

ДЖОРДЖ: Трябваше още тогава да й разкажа цялата история, но аз… Както и да е, излъгах я, че е дъщерята на един от хората, с които съм се сприятелил, докато пътуваме до града със същия влак. Казах, че я е показвал на другите ми спътници, но я забравил на бара. Затова съм я сложил в портфейла си — да му я дам, като се срещнем във влака. Garçon, un autre de Дива пуйка , sʼil vous plaȋt?

Т. К. (към сервитьора): Този път да е малка.

ДЖОРДЖ (с неприязнено учтив тон): Искаш да кажеш, че много съм пил ли?

Т. К.: Ако ще се връщаш в бюрото, да.

ДЖОРДЖ: Само че няма да се връщам в бюрото. Не съм ходил там от началото на ноември. Те знаят, че съм получил нервен срив. Претоварване с работа. Изтощение. Те знаят, че спокойно си почивам вкъщи под нежните грижи на любещата съпруга. Която се е затворила в стаята си и рисува картинки с лодки. Една лодка. Все една и съща. Все тя.

Т. К.: Джордж, отивам до тоалетната.

ДЖОРДЖ: Да не би да искаш да ми избягаш? Да избягаш от стария си съученик, който ти пишеше на листчета отговорите по алгебра?

Т. К.: И въпреки това ме скъсаха! Ще се върна след минутка.

(Нямах нужда да ходя до тоалетната, имах нужда само да си посъбера мислите. Липсваше ми решителността да се измъкна от това място и да се шмугна незабелязано в някой кинотеатър, но нямах никакво желание да се връщам на масата. Измих си ръцете, сресах се. Влязоха двама мъже и се изправиха пред писоарите. Единият каза: „Онзи приятел здравата се е заредил. По едно време ми се стори, че го познавам“. Другият отвърна: „Не може да се каже, че е съвсем непознат. Това е Джордж Клакстън“. — „Не е възможно!“ — „Няма как да го сбъркам. Нали ми беше шеф.“ — „Но, боже мой! Какво се е случило?“ — „Има две версии.“ След това двамата замълчаха, може би стеснени от присъствието ми. Върнах се в салона.)

ДЖОРДЖ: Ти все пак не избяга.

(Всъщност изглеждаше поуспокоен и поизтрезнял. Беше в състояние да запали клечка кибрит и да я поднесе към цигарата си без особени затруднения.)

Готов ли си да чуеш останалото?

Т. К. мълчи, но кимва насърчително.

ДЖОРДЖ: Жена ми не каза нищо, само пъхна снимката обратно в портфейла. Продължих да се бръсна, но се порязах два пъти. Забравил бях какво е истински махмурлук, отдавна не ми се бе случвало. Потя се, а пък ме присвива, като че се опитвам да изакам ножчета за бръснене. Пъхнах бутилка бърбън в чантата и щом се качих на влака — право в тоалетната. Първата ми работа беше да накъсам снимката на парченца и да я хвърля в клозетната чиния. После седнах на тоалетната и отворих бутилката. Отпърво ме задави. А вътре — адска горещина. Ще речеш, че си в пъкъла. Но след някое време започнах да се успокоявам и да се чудя: добре де, за какво чак толкова се притеснявам? Да съм направил нещо нередно — не съм. Но когато се изправих, видях късчетата на полароидната снимка още да плават в чинията. Пуснах водата и парченцата от снимката, главата й, краката й, ръцете й, се завъртяха и главата ми се замая: почувствах се като убиец, който е взел нож и я е нарязал на парчета.

Когато приближихме централната гара, дадох си сметка, че не съм в състояние да си върша работата в кантората, затова отидох пеша до Йейл-клуб и си наех стая. Обадих се на секретарката и й обясних, че трябва да замина за Вашингтон и ще се върна на следващия ден. След това позвъних вкъщи и съобщих на жена ми, че се е случило нещо непредвидено, имам важна работа и ще нощувам в клуба. После си легнах и си казах: ще спя цял ден; ще опъна една хубава дълга глътка да се отпусна, стига съм бил такъв натегнат, и ще спя. Но не можах — не можах поне докато не пресуших бутилката. И да знаеш какъв сън после му ударих! До десет сутринта на другия ден.

Т. К.: Около двадесет часа.

ДЖОРДЖ: Нещо такова. Но когато се събудих, чувствах се, общо взето, добре. Имат един превъзходен масажист в Йейл-клуб, един германец, силен е като горила в ръцете. Той наистина може да те оправи. И така, взех една сауна, после масаж, ама щурмовашко мачкане ти казвам, и петнадесет минути под леден душ. Останах да обядвам в клуба. Не пих нищо, но ядох като вълк. Четири агнешки котлета, два печени картофа, спанак със сметана, кочан царевица, четвърт галон мляко, две купи боровинков пай.

Т. К.: Добре ще е да похапнеш нещо и сега.

ДЖОРДЖ (излайва остро, направо грубиянски): Млък!

Т. К. (мълчание).

ДЖОРДЖ: Извинявай. Това беше… как да ти кажа… все едно че сам си говорех. Все едно — забравил бях, че си тук. И когато гласът ти…