Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Същата нощ медицинската сестра на Парсънс ми позвъни. Госпожа Парсънс искала да говори с мен; казах — добре, тръгвам с колата още сега.

Мисис Парсънс ме прие в спалнята си, предполагам, че рядко излиза от нея — повечето време е на легло с морфинови съновидения. В никакъв случай не може да се каже, че е болна, не поне в обикновения смисъл. Чудесна жена и напълно здрава на вид. Страните й руменеят, макар че кожата й е седефенобяла и гладка. Но очите й са с премного блясък, зениците разширени.

Беше в леглото, приседнала, купчина дантелени възглавнички зад гърба й. Забелязах ноктите й — едни такива дълги и грижливо лакирани; ръцете й са много изящни. Но това, което държеше в тях, не беше много изящно.

Т. К.: Подаръче?

ДЖЕЙК: Досущ като другите.

Т. К.: Какво ти каза?

ДЖЕЙК: Каза ми: „Мисля, че съпругът ми е убит“. Но беше съвсем спокойна, не изглеждаше да е разстроена или въобще в някакво стресово състояние.

Т. К.: От морфина?

ДЖЕЙК: Да, но не само това. Тя е жена, която вече се е сбогувала с живота. Излязла е от него и поглежда назад през вратата — поглежда без съжаление.

Т. К.: Беше ли разбрала какво означава ковчежето?

ДЖЕЙК: Не, не може да се каже. Нито пък съпругът й — едва ли. Макар и следовател, областен специалист по съдебна медицина — на теория човек, който работи заедно с нас, — ние не му бяхме казали. Той не знаеше нищо за ковчежетата.

Т. К.: Тогава как й е хрумнало, че мъжът й е убит?

ДЖЕЙК (дъвчейки пурата смръщено): Поради ковчежето. Каза ми, че нейният мъж й го показал преди няколко седмици. Не го приел сериозно; решил, че някой от враговете му е поискал да изрази омразата си по този начин. Но тя твърди, че още щом зърнала мъничкия ковчег и видяла неговата снимка вътре… почувствала, че е паднала „сянка“. Може да е странно, но струва ми се, че го обичаше. Такава хубавица. А той такъв гърбушко.

Когато се сбогувахме, аз взех ковчежето и й внуших, че е много важно пред никого да не споменава за него. В края на краищата единственото, което можехме да направим, бе да изчакаме заключението от аутопсията. Което беше: смърт, причинена от отравяне, вероятно самоотравяне.

Т. К.: Но ти разбра, че е било убийство.

ДЖЕЙК: Да. Също и мисис Парсънс. Но всички други го мислеха за самоубийство. Повечето продължават да мислят така.

Т. К.: Каква отрова е избрал нашият приятел?

ДЖЕЙК: Течен никотин. Силно концентрирана, бързодействаща отрова — мощно токсично действие, без цвят и мирис. Не знаем точно как му е била дадена, но подозирам, че е била смесена с Маалокс — любимото лекарство на доктора. Отпиваш една добра глътка — и сбогом.

Е, не толкова прочут, колкото арсеникът например. Като си говорим за този човек — онзи ден се натъкнах на нещо от Марк Твен, което, струва ми се, се отнася тъкмо за него. (След като порови по лавиците и намери книгата, която търсеше, Джейк закрачи из стаята и зачете с променен, пресипнал от гняв глас.) „От всички създания, които са били сътворени, човекът е най-омразното. Между всичко сътворено само той, единствен той, може да прояви злост. Това е най-долният от всички инстинкти, страсти и пороци — най-омразният, най-презреният. Няма друго създание, което да причинява болка за удоволствие, съзнавайки, че причинява болка. Измежду всички, които могат да се изброят, той е единственото създание, което може да прояви зъл умисъл.“ (Джейк затвори книгата шумно и я захвърли на леглото.) Омразен. Злостен. Злонамерен. Е, да. Съвършено точно определение за мистър Куин. Без да е изчерпателно, защото мистър Куин е човек с разностранни дарования.

Т. К.: За първи път ми казваш името му.

ДЖЕЙК: Знам го едва от шест месеца. Но той е. Куин.

(Джейк ядно стовари пестник в дланта си; повтори няколко пъти това, като човек в килия, влуден от безсилието си. Това разследване беше за него дългогодишен затвор; истинската ярост, както истинското уиски, изисква дълга ферментация.)

Робърт Холи Куин, поземлен собственик, високо уважаван джентълмен.

Т. К.: Но джентълмен, който допуска грешки. Иначе нямаше да узнаеш името му. Или по-точно нямаше да знаеш, че тъкмо той е нашият приятел.

ДЖЕЙК мълчи; очевидно не слуша.

Т. К.: От змиите ли се досети? Каза, че били от тексаска змиеферма. След като знаеш това, сигурно си узнал кой ги е купил.

ДЖЕЙК (гневът му се е изпарил; прозява се): Какво?

Т. К.: Впрочем защо змиите са били инжектирани с амфетамин?

ДЖЕЙК: Ти защо мислиш? Това е стимулант. Настървява ги. Все едно да хвърлиш запалена клечка в бензинов резервоар.