Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

ДЖЕЙК: Било е на здрачаване. Ами чакала Клем да се прибере за вечеря. Изпратила едно от техните момчета да го посрещне по главния път, който води към къщата. Момчето го намерило. Най-напред видяло обърнатата кола. После, стотина крачки по-нататък, намерило тялото. Изтичало обратно вкъщи и майка му ми телефонира. Докато стигна, проклех се мислено хиляда пъти. Когато отидохме на мястото, един от моите агенти откри главата. Беше на значително разстояние от трупа. Останала да лежи там, където го ударила жицата.

Т. К.: Жицата, да. Така и не ми стана ясно за тази жица. Това е толкова…

ДЖЕЙК: Хитро?

Т. К.: Повече от хитро. Невероятно.

ДЖЕЙК: Няма нищо невероятно. Нашият приятел просто е измислил безотказен начин да обезглави Клем Андерсон. Да го убие без всякаква възможност за свидетели.

Т. К.: Смайва ме това, че е изчислено, че има елемент на математика. Винаги се обърквам там, където се намеси математиката.

ДЖЕЙК: Да, но джентълменът, който е извършил това, явно притежава математически ум. Във всеки случай редица неща е трябвало да изчисли съвсем точно.

Т. К.: Опнал е жицата между две дървета?

ДЖЕЙК: Между едно дърво и един телеграфен стълб. Яка, стоманена жица, изострена като бръснач. Почти незабележима, дори посред бял ден. Но по здрач, когато Клем е свърнал от шосето и е поел по тесния път с щурото си автомобилче, в никакъв случай не би могъл да я забележи. Надянал се е на нея точно там, където е изчислил убиецът — под брадичката. И както виждаш, отрязала му главата със същата лекота, с която някое момиченце би откъснало листенце от цветчето на маргаритка.

Т. К.: Но в този план има толкова много неизвестни.

ДЖЕЙК: Какво от това? Какво, ако не успее първия път? Ще опита отново. И ще продължава, докато успее.

Т. К.: Тъкмо това е невероятното. Че винаги успява.

ДЖЕЙК: И да, и не. Но до това ще дойдем по-късно.

(Джейк напъха снимките в кафявия плик. Смукна от лулата си и прокара пръсти през лизнатата си, щръкнала на всички посоки коса. Замълча; долових, че се е натъжил. Накрая предложих да си ходя, ако се чувства изморен. Каза, че не, часът бил още девет, никога не си лягал преди полунощ.)

Т. К.: Сам ли си сега тук?

ДЖЕЙК: О, не. Господи, бих полудял! Сменяме се с още двама агенти. Но главно аз се занимавам със случая. И така искам да бъде. Имам специални интереси тук. Ще го пипна това приятелче, ако ще да е последният случай в практиката ми. Ще направи някоя грешка. Всъщност вече е направил няколко. Макар и начинът, по който се справи с доктор Парсънс, да не бе една от тях.

Т. К.: Съдебният следовател?

ДЖЕЙК: Той. Дребничкият с гърбицата, дето така ситнеше.

Т. К.: Чакай сега. Отначало ти мислеше, че е самоубийство!

ДЖЕЙК: И ти да познаваше доктор Парсънс, и ти щеше да мислиш, че е самоубийство. Човек с всички основания да се убие. Или да се постави в положение да бъде убит. Жена му — красавица, направил я бе морфинистка; така я накарал да се омъжи за него. Изнудвач от най-чиста проба си беше доктор Парсънс: заеми под лихва, аборти и най-малко четири-пет възрастни жени, които не са били с всичкия си, са го посочили като единствен наследник в завещанието си.

Т. К.: Ти не го обичаше, нали?

ДЖЕЙК: Никой не го обичаше. Но това, което ти казах преди малко, не е така. Казах, че Парсънс бе човек, който има всички основания да се убие. Всъщност нямаше никаква причина. Всичко на този свят си вървеше чудесно за Ед Парсънс, звездите го покровителстваха. Само едно го измъчваше — язвата. И лошо храносмилане — беше му станало хронично. Винаги си носеше по една от тези големи стъкленици Маалокс . Изпиваше по две на ден.

Т. К.: И все пак всички се учудиха, когато узнаха, че доктор Парсънс се е самоубил, така ли беше?

ДЖЕЙК: А, не. Защото никой не повярва, че се е самоубил. Поне отначало.

Т. К.: Извинявай, Джейк, но пак се обърках.

(Лулата на Джейк бе угаснала; той я изтръска в пепелника, взе една пура, извади я от целофанената й обвивка, но не я запали; тя му беше не за пушене, а за дъвкане, както кокалът за кучето — да има нещо в устата.)

Първо на първо, колко време имаше между двете погребения — това на Клем Андерсон и Парсънсовото?

ДЖЕЙК: Четири месеца. Приблизително.

Т. К.: А докторът получи ли подарък от Дядо Коледа?

ДЖЕЙК: Чакай малко. Много бързаш. В деня, в който Парсънс почина, просто приехме, че си е починал. Нищо повече. Сестрата го намерила проснат на пода в кабинета му. Алфред Скинър — това е другият лекар в градчето — каза, че вероятно е получил сърдечен удар; щял да го аутопсира, за да се увери.