Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Изчака месец. Накрая една вечер — беше се смрачило вече — Дженингс отведе мистър Смит настрана и му каза:

— Слушай, Елдридж. Дай да си поговорим по мъжки: какви са намеренията ти към младата дама?

Дженингс го каза така, че то прозвуча по-скоро като заплаха, отколкото като нещо друго.

Мери Айда уши сватбената рокля на своята крачна шевна машина Сингер . Беше от бял памучен плат с ръкави буфан и Зила беше вързала бяла копринена панделка в косите си, специално накъдрени за случая. Беше изненадващо разхубавена. Церемонията се състоя в един прохладен септемврийски следобед в сянката под черницата, където ни събра преподобният мистър Л. Б. Пърсънс. После на всички поднесоха петифури и пунш: фруктова салата с онова зеленикаво златисто вино с вкус на стафиди, дето го правят от сорта „Скупърнон“. Новобрачните се качиха на каруцата на мистър Смит, запрегната с мулета, и си тръгнаха, Мери Айда вдигна края на полата си, да си изтрие очите, а Дженингс, с очи, сухи като змийска кожа, се провикна:

— Боже, благодаря ти за милостта. И докато си още в настроение да правиш услуги, знай, че няма да ми е излишен малко дъждец за посевите!

Март 1975.

Градче в малък западен щат. То е като фокус за околните скотовъдни ранчо и множеството обширни земеделски ферми, населението му е под десет хиляди души, поддържа дванадесет църкви и два ресторанта. Киното, в което от десет години не е ставала прожекция, се откроява унило на главната улица. Някога там е имало и хотел, но и него са затворили и сега пътникът може да се подслони само в мотел „Прерия“.

Мотелът е чист, стаите му са добре отоплени; това е почти всичко, което може да се каже за него. Един човек на име Джейк Пепър живее там близо пет години. Той е петдесет и осем годишен, вдовец с четирима израсли сина. Висок е пет фута и осем инча, с тяло на атлет и изглежда с петнадесет години по-млад от възрастта си. Лице — симпатично грозновато, очи сини като метличина и не можеш да разбереш тънката му уста в усмивка ли се разтяга или в гримаса. Тайната на момчешкия му вид не е нито в стройната му снага, нито в червенобузестото му лице, нито в туй, че палаво се подсмихва, а в това, че е като хлапе в главата и ти напомня за братчето на приятеля ти: косата му е тъмноруса, късо подстригана и лизната на толкова много места, че той всъщност не я сресва, само я мокри и приглажда.

Джейк Пепър е детектив от Щатското бюро за разследване. Запозна ни един близък общ приятел, детектив в друг щат. През 1972 ми писа, че водел разследване около някакво убийство, хрумнало му, че може би ще се заинтересувам. Телефонирах му и разговаряхме три часа. Заинтересувах се много от онова, което ми разказа, но той се уплаши, когато му предложих да замина и да проуча нещата на място; не, рано било още, можел съм да навредя на следствието, но обещавал да ме държи в течение. В следващите три години си телефонирахме — ту той, ту аз — и на всеки два-три месеца. Следствието се заплете — сякаш се залута из подземните галерии на полски плъх — и стигна до безизходица. Накрая му казах: „Най-добре да дойда и да се поогледам“.

Ето как, в една студена мартенска нощ, се намерих седнал с Джейк Пепър в неговата мотелска стая, в заснежените ветровити покрайнини на този затънтен градец от Запада. Всъщност стаята беше приятна, уютна; макар и с прекъсвания, тя беше домът на Джейк от почти пет години и той бе поставил полици с наредени по тях снимки на близките му — синове и внуци — и стотици книги; повечето бяха за Гражданската война и всички показваха, че ги е подбирал просветен човек: любимците му бяха Дикенс, Мелвил, Тролъп, Марк Твен. Джейк седеше, кръстосал крака, на пода, с чаша уиски бърбън до себе си. Надвесил се бе над разтворената дъска за шах и разсеяно местеше фигурите.

Т. К.: Изумително е, че сякаш никой нищо не знае за случая. Почти не са го разгласили.

ДЖЕЙК: Има причини.

Т. К.: Въобще не успях да сглобя общата картина. Като главоблъсканица, в която липсват половината кубчета.

ДЖЕЙК: Откъде да започнем?

Т. К.: От началото.

ДЖЕЙК: Иди при писалището. Отвори най-долното чекмедже. Виждаш ли тази картонена кутийка? Погледни какво има вътре.

(Това, което намерих в кутийката, беше миниатюрен ковчег. Изящна вещ, издялана от лекото дърво балса. Не беше резбовано; когато отворих прикрепения с шарнирчета капак, видях, че не е празно. Вътре имаше фотография — обикновена любителска снимка на двама души на средна възраст, мъж и жена, пресичащи улицата. Не беше нагласена, долавяше се, че двамата не са подозирали и не са знаели, че ги фотографират.)